Накрая съвсем каталясал, изключих мобилния телефон и се отбих в близката кръчма да пия набързо една ракия. Ами то ми дойде до гуша и не издържах; баш срещу Коледа ми се струпаха безброй ангажименти от най- различни мероприятия, на които трябва да присъствувам и да взема  интервюта едва ли не едновременно от няколко души. Ами аз Наполеон да бях пак нямаше да сколасам. Шефът направо се оля: „ Отскочи – казва- до Новотела. Там се е отбил министъра на културата. Питай го кога ще отпуснат средства за реставрациите в Стария град. После иди на погребението на депутата господин Х. Вероятно там ще бъдат всичките му любовници. Непременно се добери до тази, в чието легло е умрял и научи подробности; чух, че преди да пукне, ревял с всичка сила като дърто магаре. Отбий се на поредната сватба на бившата „Мис България” с оня мафиот- наркотрафиканта, дето напоследък  спонсорира хуманитарни проекти към министерството на здравеопазването и я питай много ли е щастлива. Отбий се в съда, където в момента върви делото  по петия или шести развод на нашата велика естрадна звезда и я питай какви са творческите и планове, след навършването на осемдесетата и годишнина”… и така нататък. Каталясах от тичане и седнах в най- тъмния ъгъл на най- тъмната квартална кръчма, дето няма кой да ме потърси, да взема сулук и обърнах набързо три чаши  Пещерска гроздова- много помага в критични моменти- хем да ми се поизбистри главата, хем да реша как да я карам по- нататък. Може и да съм позадрямал край печката- кой знае- главата ми ще се пръсне от планове и проекти за посещения при този или онзи дангалак. „Господи, помогни; няма ли свършване тази вестникарска орисия!”  Още недоизрекъл и те ти насреща някакъв смачкан индивидум; премести стола и седна на масата срещу мен.

-         Казвай какво те вълнува, чадо!

Гледам го- на човек не мяза: съсухрен, хърбав, с възжълто болнаво лице, рижа проскубана брадичка и блуждаещ  като на лунатик поглед- нещо средно между Бояджана, когато  е на пет ракии и кварталния клошар Робинзон, дори по- жалък.

Вехто, смачкано сако с неопределен цвят, смачкан панталон, разкривени чепици…

-         Ти кой си, бе приятелю?

Човекът въздъхна и ме погледна с някакво безкрайно отегчение.

-         Как кой? Нали току що ме повика и аз идвам.

-         Чакай, кога съм те викал?

-         Как кога; аз да не съм глух; току що рече:” Господи, помагай!” и аз дотърчах; разгеле, бях наблизо, та те чух.

-         Какво, какво!? Ама ти за господ ли се вземаш, бе човек!

Този тип хептен ме шашна. Ако не беше такъв клетник, щях направо да го хвана за яката и да го изритам от кръчмата, но ми дожаля.

-         А ти как мислиш – произнесе с подчертано самочувствие той- да не си очаквал да дойда в тази кръчма като някакъв Жан Пол Белмондо- в небесна колесница, теглена от огнедишащи пегаси и в обкръжение от танцуващи ангелчета.

Започнах да се ядосвам; този тук си е най- обикновена досада.

-         Слушай какво, явно много си я закъсал. Ще те черпя една ракия да се поочовечиш и после се омитай от тук, че имам работа.

-         Хм, не мога да ви разбера вас- простосмъртните- къде ви стяга чепикът- каза отегчено непознатият. Хем плачете непрекъснато: „ Ела, Господи, помилуй, Господи, спаси, Господи”, хем като се отзова ме гоните като мръсно коте. Само си губя времето с вас. Тичам като улав по заявки насам- натам да изправям криви краставици: кой нещастен, кой изоставен, кой неизоставен, кой влюбен, кой недолюбен, кой болен, кой се изкилил, кой има запек, кой диария, кой бере душа…Ела, Господи, а после- майната ти, Господи! А ако щеш вярвай, но и на мен понякога ми се иска да седна на софрата и да пия като хората една ракия .

-         Добре де, ето ти ракията. Пий и се измитай, че бързам; чакат ме още няколко интервюта, няма  с тебе да се занимавам. Много ще ми дойде за днес.

-         Както искаш- погледна ме равнодушно непознатият- и на мен не ми е до интервюта. Остават ми още барем един милиард заявки само на вашата планета- горе долу толкова са християните тук; питаш ли ми душата как ще ги обходя всичките. Останах без цървули от тичане- насам натам и като отидеш при някой да му помогнеш, той те гледа като трактор и ругае:” Я се разкарай от тук, бе скапаняк; не съм викал тебе!” „ Ами кого си викал, бе мамицата ти нещастна, та само ме разкарваш и ми нарушаваш графика!” Ама аз наистина  ще взема вече да не им обръщам внимание, та да ги видя; нека си клечат по черкви и параклиси колкото си искат и да се молят на оня, дето клати клоните.

-         И с право не ти вярват- рекох му аз ядосан- като те гледам на какво мязаш, сигурно те вземат за питомник на лудницата или на отрезвителя.

-         То и ти не си по- стока- скастри ме той- Аз поне се опитвам да всявам разбирателство между тях, а ти сееш раздори. Поне половината от статиите и интервютата, които пробутваш в онзи жълтурко са си пълна фантастика; само дразнят хората и ги настройват един срещу друг.

-         Ти от къде знаеш какво правя?- сопнах се аз.

-         Как да не те зная; нали те гледам- пишеш измишльотини, а сега се каниш да вземаш интервюта от онази певицата, от онзи мафиота, от манекенчето, от вдовицата… Хайде да не ги изреждам всички, че ми вкисна от тебе; само ми губиш времето.

-         Чакай, кой ти ги разправя тези работи!?- втрещих се аз. Наистина нямах понятие от къде може да знае всичко.

-         Как от къде зная, та може ли един Бог да не знае какво са наумили простосмъртните. От одеве нали само това се мъча да ти налея в кратуната, а ти ми демонстрираш някакъв съвременен скептицизъм; аман от всезнайковци!

Непознатият удари един як гълток  и хлъцна.

-         Тези вагабонти от винпром Пещера пак не са оставили ракията да отлежи, както му е редът, поне една година в бъчвите- забеляза той- Бързат да печелят много пари. Колко пъти съм им казвал:” Момчета, - ракията в дъбови бъчви и една година да отлежава на хладно в избата.” Все обещават и все лъжат. Ама аз ще взема да им пратя една сериозна конкуренция, да им дръпне половината клиенти, тогава ще видят кон боб яде ли. Или ще прошушна на онези дървеняги в парламента да измислят нов закон за акцизите. Но не съм такъв келеш.

-         Само с тях не се заяждай- посъветвах го аз- като нищо ще ти пратят  биячи и ще ти смелят кокалите. Хич няма да ти цепят басма.

-         Тук си прав. Скоро стреляха по мен едни мафиоти, щото им се скарах, че продават на децата в кварталното училище наркотици. Скарах се и на полицаите, дето уж пазят, а те ме гледат тъпо и мигат: „ Ти- кай- приятелче, си оди по пътя и не се бъркай в работите на властта да не те осъдим за дребно хулиганство и противопоставяне на органите! Една година не ти мърда.”

-         Така ли ти рекоха- изхилих се аз- радвай се, че все пак си отървал боя!

-         А-а и бой съм ял. Нали все изкупвам греховете на хората, колко пъти са ме арестували за разправии с полицията и прокуратурата, сам си зная. Онова, дето ме качиха тогава на кръста нищо не е. Срещал съм и по- голям  зор.

-         Хм, от това май ще стане някакво интервю- промърморих аз заинтригуван- какъв по- голям зор си видял?

-         То да е един или два, с мед да ги нахраниш; те са много. Най- напред онези хитреци- поповете изпързаляха простолюдието, че съм нахранил народа само с един хляб и те веднага ме награкаха: „Дай ни хляб! Искаме хляб- гладни сме!” „Е от къде да ви го взема този хляб, бе хора, аз да не съм социален министър!”   „ Как от къде- нали уж си господ; трябва да можеш и хляб да даваш на народа, и вино да даваш, и мезе.” „Море, грабвайте мотиките и отивайте на къра; ще ви дам аз един хляб, че и вино отгоре!..” Не мирясаха ей! „ Лъжеш- казва- като политик от управляващата партия. Сега ще ти гласуваме вот на недоверие”.

-         Е това не е чак толкова страшно- успокоих го аз- като те свалят от власт, минаваш в опозиция и си гледаш кефа.

-         И аз това съм намислил. Нека турят сатаната на престола да ги управлява, та да им дойде акъла.

-         Ти я остави сега политиката- подкачих го аз-, но при нас усилено се говори, че май си съгрешил с онази Магдалена.

-         Веднага си личи, че си журналист от жълтата преса. Вас само клюки и маскарлъци ви интересуват. Докато не омаскарите някой не мирясвате.

-         Да считам ли, че отговорът  за романа ти с Магдалена е „да”?

-         Разбира се, че е „да”-сопна се той-Та аз да не съм някакъв евнух, че да не ме бива за тези работи. По- срамно би било обратното- да легнеш с една жена и да заспиш като пън. Няма прошка за такъв грях.

-         Чакай, ама нали уж минаваш за  Бог? Какъв Бог си, ако се чукаш с простосмъртни; няма ли при вас  забрана за тия работи?

-         Каква ти тук забрана! Той и Зевс беше бог, докато го детронират, но прекара половината жени в древна Елада. Като ги гледам сега елините не ми приличат дип на негови потомци, въпреки че за такива се изживяват, ама карай да върви. Халал им вяра; кой ти гледа какво става в калабалъка.

-         Но това е- все пак- Елада- люлка на човешката цивилизация, а там в Галилея моралните норми са доста по- примитивни и по- строги. Доколкото ми е известно онзи старец Йехова държи  здраво за морала.

-         Той този дърт изкуфялник изобщо не е в час. В действителност, неговите хора са  много по- объркани от тези морални норми, защото са започнали по едно време да се женят роднини, да не би –сакън- капиталът да излезе от родата и в края на краищата, поради кръвосмешенията са започнали да се раждат уроди.

-         Хайде да не издребняваме! Аз те попитах за Магдалена, а ти отиде да обсъждаш гафовете на Йехова.

-         Ама ти какво искаш, бе момче- да взема сега да разправям наляво и надясно, че съм преспивал с Магдалена ли? Та аз да не съм някакъв комплексар или българин!

-         Чакай, какво толкова имаш против българите?

-         Нищо против нямам –отговори онзи- дип харни са си хорицата, само дето много обичат да се хвалят. Като минат покрай хубава жена и веднага започват да разправят, че са преспали с нея, дори се впускат в подробности каква била в леглото и така нататък- хеле има едни поети… Без да уточняват, разбира се, какви са те самите в леглото. Ама и женските си ги бива…

-         Какво имаш предвид?

-         Привикват ме за щяло и нещяло. Все недолюбени. Наскоро една тукашна мома изпаднала в истерия и се разпищяла: „Господи, върни ми го!” Тичам веднага от другия край на Галактиката. „ Какво има , ма щерко?” „Той- казва- ме нарани. Прелъсти ме и ме изостави; отиде при онази курва от петия етаж; искам да умра!” „ Чакай, то така не се умира от любов! Нямаш проблеми; ей сега ще ти го върна.” Тя ме поглежда с премрежен поглед: „ Слушай какво! Я го остави онзи нещастник; по- добре ела ти в леглото!”

-         Хм, интересна работа…Твои ли са знаменателните думи: „ Хора обичайте се!”

-         Че са мои, мои са, но за съжаление…

-         Какво за съжаление?

-         За съжаление те още повече се отчуждиха и озлобиха един срещу друг. Дори секса го правят с безразличие и злоба. Долни, егоистични копелета!..

-         Явно нещо си объркал още при сътворението- жегнах го аз.

-         Явно е така-съгласи се той- Допуснал съм грешка в проектирането и ще взема да абдикирам от този проект. Да му мисли сатаната!

-         Каква е тайната на произхода ти? Тук капацитетите по ортодокса са категорични относно версията за непорочното зачатие.

-         Глупости колкото искаш!- отсече непознатият- Всъщност, поповете са по- големи атеисти и от комунистите, но лъжат като дърти цигани, защото за това им се плаща- да поддържат  равнището на религиозна посредственост. На мен наистина, ако че съм бог, не ми става ясно защо една глупост, в която никой не вярва, дори и децата, се повтаря безброй път с някакво неистово настървение, сякаш това повтаряне ще я направи по- малко глупава. Много ми е трудно да проумея защо религиозни дейци, които по принцип би трябвало да са мои сътрудници, не признават очевидни факти, отдавна доказани от науката и се мъчат да натрапят на хората някакви бабини  деветини. Толкова ли е трудно да влезнат в крак с разума и да кажат: да, това е разумно, а това не е? Не им ли се струва, че по този начин окарикатуряват и мен самия, сякаш съм обикновен чобан от Мамульово и автор на глупостите, които разпространяват? Та аз никога не съм бил ретроград или илитерат, та да взема да проповядвам някакво си непорочно зачатие. В действителност, това е една от причините, поради което много интелигентни хора просто не могат да ме възприемат. Ами то е съвсем логично; та кой разумен човек ще се съгласи, че една жена може да забременее, помирисвайки цвете /ега ти цветето/ и това, че сътворението е осъществено едва преди около шест хиляди години. То тогава вече имаше даже построени пирамиди в Египет, а Ерихон отдавна процъфтяваше. Но така пишело в библията и значи е вярно. Чел съм я тази библия- толкова много щуротии видях-и съм покрусен не толкова от глупостта на авторите /това са все пак неграмотни хорица/, а от глупостта на съвременните читатели и поддръжници, които уж не са неграмотни. И цялата тази глупост се натрапва с фанатично усърдие и с непрекъснати заплахи, че видите ли- божеството ще се сърди, ако не повярвате. Тоест, по този начин те ме принизяват до равнището на някакво инфантилно селско попче и ме изкарват по- прост от себе си, което наистина  ми дотегна.

-         Какво най- много те ядосва?

-         Най- много ме ядосват политиците. Говоря му на онзи- министъра без портфейл: „Синко, може да си без портфейл, ама си затънал в корупция…” Гледа ме и се хили. „Не е вярно- казва- тези пари са за сиропиталището в Сръдимерджии”. „Но там няма сиропиталище”- възразявам аз. „ Ами няма я…” Много ме ядосват и онези от съдебната система- несменяемите магистрати. „Защо не го осъдихте този мафиот, бе човек- викам на оня с черната тога- знаеш ли колко деца е отровил с наркотици?” „Знам, но ако го вкарам в затвора, все едно да си ритна коритото. Няма да стане, защото аз не съм лошо прасе…” „ Е да- прав си; не ми изглеждаш лошо прасе. Ти си едно добро прасе…”

-         На тебе се приписват наистина много странни становища- уточних аз- „Блажени са нищите духом”. Твои думи ли са това?

-         Ти как мислиш, имам ли вид на учител, насърчаващ простотията? Какво значи „нищите духом”? Ами това са глупавите, простите, бездуховните хора, които наистина са болшинство, но това не значи, че тяхната глупост ми е приятна. Ако трябва да уточня, едно от най- сериозните ми изпитания е, когато влезна в черква да слушам дивотиите, които каканиже попа. На всичко отгоре ме карат да му целувам ръка. А на мен ми се ще да грабна кадилницата и да го прасна с нея по главата. „Сукин сине, защо лъжеш хората; това не са мои думи!”

-         Това ли трябва да се счита за най- сериозното ти мъчение: да отидеш на черква и да слушаш проповедите? Ами тогава не ходи!

-         Как да не ходя като ме викат?! „Господи, Господи, Господи, помогни!” Викат ме и аз хуквам. А там наистина има много нуждаещи се хора.

-         И ти помагаш ли им- продължих да го провокирам аз- как им помагаш?

-         За съжаление много малко мога да помогна- отговори той натъжено- и това е една от най- големите ми болки. Опитвам се да ги успокоя, но сам не мога да наруша законите на собственото си творение- природата. Дори и аз не мога. Има раждане, живот, болести и смърт. Едното предхожда другото. Ако няма смърт, не би имало и раждане, не би имало и развитие. Нищо не би имало. И всичко това се трупа на моята глава.

-         Виждам, че терзанията ти са големи и все още си разпнат на своя кръст. Но досега слушам от тебе само еретични слова. Излиза, че ти си най- големият еретик. Бог- еретик! Много странно съчетание.

-         Прав си- отговори съкрушено онзи- ако бях попаднал в средновековието, веднага щяха да ме турят на кладата. Между другото неведнъж вече са го правили.

-         Какво говориш- да турят на кладата един бог!?

-         А как можеш да ги убедиш, че си такъв? Да правиш чудеса като някакъв панаирджийски фокусник? Още по- лошо; веднага ще започнат да те изтезават, че си зъл магьосник и сатана. Те изгориха Ян Хус, Джордано Бруно, Мигел Сервет изгориха, та мене ли… Тогава аз бях най- обикновен скитник и проповедник, какъвто съм и сега. То, ако беше възможно и кръста нямаше да го има. Само че го има. И Пилат си изми ръцете…

-         Ето, че стигнахме до Възкресението. Има ли го наистина това Възкресение и какво е точно то?

-         Чакай малко! Такъв въпрос дори и Кеворк Кеворкян не би се осмелил да ми зададе. Значи, нека се уточним така- произнесе съкрушено непознатият и удари още една едра глътка Пещерска гроздова- Не мога да ти отговоря на този въпрос. Не зная.

-         Но как да не знаеш? Казваш, че си бог, значи си възкръснал, а не знаеш дали се е състояло възкресението. Много объркана работа.

-         Бога ми, така е- не зная! И ако кажа: да- имало е, ще излъжа. Ако кажа: не, не е имало, пак ще излъжа. А аз не съм от онези, дето лъжат; това е една от моите десет заповеди и не върви сам да я нарушавам. Разбирай го както намериш за добре.

-         Но нали уж умрелите идват при тебе в рая? Нали ти си върховен съдник и върховен покровител? Идват или не идват?

-         Идват- вятър работа! Няма такова нещо. Просто си умират, изгниват и това е всичко.

-         Разправят, че твоят конкурент- Аллах- ги посрещал много по- тържествено неговите правоверни. Турял ги до дясното си коляно.

-         Да прави каквото ще! Негова си работа. Само се чудя какво ще да е то това  дясно коляно.

-         Но тогава не си никакъв Бог, щом не умееш да ги правиш тия работи. Или си по- скоро самозванец и май ще ти фалира фирмата.

-         Има такава опасност.

-         Какви други терзания имаш?

-         Много големи терзания имам…

-         Разпнаха ли те?

-         Разпнаха ме.

-         Биеха ли те?

-         Биеха ме.

-         Изгаряха ли те?

-         Изгаряха ме.

-         Клеветяха ли те?

-         Клеветяха ме.

-         Трънен венец?

-         И трънен венец.

-         И оцет вместо вода?

-         И оцет вместо вода.

-         И копие в ребрата?

-         И копие в ребрата.

-         Носеше ли си кръста?

-         Носех си го кръста.

-         Какво друго?

-         Да ти се изповядам, канят ме и на един поетичен рецитал…

-         Остави го сега рецитала! Кога ще се състои второто пришествие? Хората те чакат.

-         Не знам, братко, май няма да се състои…

-         Защо, страх те  е да не те качат пак на кръста ли?

-         По- лошо; страх ме е да не ме хванат да присъствувам на поетичния рецитал и да ме карат да правя коментари на великите им творения. Ще се наложи да нарушавам деветата си божа заповед.

-         Какви са бъдещите ти творчески планове?

-         Вече нямам творчески планове; не ме интересуват  делата на фирмата. Ще взема да продам акциите си на Аллаха.

Непознатият замълча и по бледото му лице отново преминаха облаци от тъга.

В този момент някой ме разтърси за рамото.

-    Приятелю, защо не си идеш в къщи да се наспиш като хората?

Сепнах се и се събудих. Беше келнерът. Отсреща нямаше никой.

Р