гротески
„Срещнали са на полянка
прабългарин и славянка…”
Радой Ралин
Доцент Гатю Кокалов работеше с пълна пара. Гледах го и му се чудех на акъла. Като всеки средностатистически дилетант, той беше обхванат от амбициозната идея да прескочи абсурда и да докаже, че две и две не е четири, а нещо друго- може пет, десет или нещо друго- няма значение, но гореше от амбиция да се закичи със слава.
Неговата фикс идея се състоеше в желанието да докаже наличието на велика прабългарска цивилизация, просъществувала още преди другите общоизвестни и оставила траен отпечатък върху развитието на човечеството в стари времена. За целта беше подкокоросал няколко дузини ентусиасти, сподвижници и патриоти, които ровеха тук там по кърищата в търсене на артифакти и изравяйки някой кокал, надаваха радостни писъци до небесата. Е сериозни артифакти не намериха, но това не им попречи да разлайват непрекъснато кучетата по медиите за всеобща радост на простолюдието. Разбира се, най- съществената част се състоеше в откриване и разчитане на древна писменост, съвсем естествено от прабългарски произход, съпътствуваща изявите на великата цивилизация и даваща информация за нейното разпростиране върху планетата. Ох аман, аман!..
Откровено се чудя на тези наивни хорица. То все бива, все може простотийка, но човек като мислещо същество трябва малко да се сапикасва и преди да пръдне, да се поогледа дали няма някой наблизо.
Доцент Кокалов ми е съвсем ясен. Не, не е никак луд, но явно патриотичните чувства са надскочили нивото на компетентност, поради което се е захванал да доказва, че едва ли не човечеството е започнало своето съществуване от прабългарите. Е няма го Дарвин, за да поспорят по въпроса. Ако му се поведеш по акъла ще ти докаже като едното нищо, че Египетската, Шумерската, Китайската, Вавилонската цивилизации, дори тези на атлантите и инките са от прабългарски произход. Няма майтап, той дори спореше, че историята на Гилгамеш, както и библията са написани от някой си прабългарин Багатур еди-кой си, а после евреите променили текста. Естествено журналистите само това чакат и раздуват тези дървотии на куб, подхранвайки самочувствието на изгладнелия и комплексиран българин, че видите ли: и ний сме дали нещо на света.
Аз самият като що годе компетентен в тази област историк и археолог; ровил съм къде ли не щеш из документи, разкопки, гробища и бунища, съм наясно, че не можем да имаме особени претенции за изключителност, освен може би претенцията, че сме оцелели. Поне до сега. Както славянският, така и прабългарският етноси през древността, са достатъчно малокултурни, за да търсим някакви велики достижения на науката и изкуството. Доказано е, че едните са живели из горите и край водоемите, а другите- на коне из степите на средна Азия. За хибридите от тези и онези няма да говоря. Знаем се какви сме китки.
Да, ама не! Намерили някакви нашарени камъни около Тибет и Алтай, които доказвали, че- видите ли- съществувала е цивилизация и то непременно от прабългарски тип, писмеността била еди-каква си и всеки момент ще я разчетат; те- значи- от където минали навсякъде посявали семето на културата и прогреса.
- Абе Гатьо- говоря му веднъж- няма ли да ти уври главата! Не ти ли се струва, че е по- вероятно да откриеш на Марс следи от прабългарска цивилизация, отколкото тук на земята?
- Какво, какво?- гледа ме ококорено онзи- На Марс ли? Ти знаеш ли, че това е идея? Четох наскоро, че от Аполо са заснели някакви пирамидални структури на Марс. Сигурно са построени от нашенци.
Зяпнах и се втрещих. Този път направо ме свали от коня. Че не е луд, не е… Ама чак толкова гълфотия бива ли, бе джанъм! Все пак доцент е.
- Гатьо, Гатьооо, вятър те вее на бял кон! И тeбе, и тези дето ти вярват.
Отначало им се смеех на акъла, но с нарастване на глупотевицата и активното участие на медиите в сътворяване на дървотии, започнах да се дразня.
- Добре де, ами дайте да прочетем поне един автентичен прабългарски текст! Веднага ще грабна знамето с трикольора и ще изрева с всичка сила пред парламента в София, ако щете и в Брюксел колко сме били велики и ще им пикая на фасона на западняците.
- Е да, ама то така, то онака… И ако така, и ако онака и така нататък…
Мрънкат като олигофрени и ми показват някакви византийски текстове. Но защо византийски, а не прабългарски, бе мамка ви и говеда неграмотни? Искам прабългарски текст с автентична прабългарска азбука. Дайте го! А за разчитането не берете грижа; ще го разчета, ако ще да е от извънземни…
Хъката, мъката, не можело, щото Сталин бил изгорил библиотеката в Казан, дето уж била събрана информацията за прабългарската цивилизация. Господи, какви идиотизми! Пука му на Сталин за прабългарската цивилизация.
- А защо- казвам- не е изчезнала информацията за гръкоримската цивилизация след подпалването на Александрийската библиотека? А египетската, а вавилонската?
- Ами, ами… Мрън, мрън…
Доцент Гатю Кокалов изважда една торба кокали от някакви разкопки и ги показва на журналистите и очарованите политици.
- Това- кай- са останките на Багатур Багаин – филанкишията.
Измисля си някакво екзотично име, защото няма как да узнае истинското и мнението му се приема безкритично. Откровено казано, няма да се учудя, ако между царските кокали се намерят и конски. Един познат анатом май че подхвърли нещо подобно. По нашенско кокали да искаш; има ги навсякъде в неограничени количества и всеки ги кръщава както му е удобно. Дори някакви пишман капацитети бяха сглобили скелет на тракийски велможа с човешки и конски кокали. Абе карай да върви- няма да ставаме дребнави!
Веднъж се залутах по чукарите край родното си село; наоколо има много тракийски гробници и минавайки по баира, дето някога съм скитал в детството си, гледам в една каменна кариера Тошката – селския идиот- седи на слънце целия облян в пот и чука с длетото някакъв плосък камък. Тошката е каменоделец и вади камъни за селскостопанските постройки на село. Понякога се опитва да говори; обикновено си говори сам и любимата му тема е за някаква страшна видра, която се появява нощно време из каменната кариера и вие срещу луната. Ами може и да вие, колко му е.
- Какво правиш на това слънце, бе човек?
- Хи, хи, хи- отговаря ми Тошката , чука си камъка и споменава нещо за любимата си видра.
Камъкът е обикновен плочник, средно голям, почти кръгъл- около половин метър диаметър и плосък. На него Тошката е изобразил с длетото някакви чудновати форми: куки, ченгели, кръгчета, завъртулки и тук- там разни екзотични фигури рожби на обърканата му фантазия- полукуче-полуптица или човек с рибешка глава.
Оставих човека да си гледа работата, но години по- късно минах пак от там и намерих в запуснатата кариера същия камък, който покойният вече идиот беше нашарил някога. Камъкът си беше все същия, само шарките се бяха замърсили и позаоблили от времето и корозията . Веднъж нямах си друга работа и взех, че си направих майтап с Гатю Кокалов. Подхвърлих му за този камък, без да споменавам за идентичността на автора на шарките и той веднага клъвна.
- Видях- казвам му- там и там едни надписи, но не можах да ги разчета.
Бълха си хванах. Бях пийнал и просто се пошегувах.
- Сигурно са прабългарски- подскочи Гатю и очите му светнаха.
- Нямам представа.
- И сега още ли са там?
- Вероятно още. Няма кой да се занимава с тях.
В следващата секунда около мен се вдигна вихрушка от прахоляк и мярнах Гатю да се отдалечава със скоростта на комета след завоя на първото кръстовище.
Няколко дни по- късно в регионалния ежедневник попаднах на впечатляваща информация.
„ Открит е оригинален прабългарски надпис. Откривателят- доцент Гатю Кокалов е на път да разчете текста. Проявен е интерес от британски, френски, немски, италиански и американски специалисти”.
Следва интервю с доцент Гатю Кокалов. Е това вече е върхът на сладоледа.
Известно време след това столичните ежедневници вдигнаха вой до небето:
„Разчетен е оригинален прабългарски текст. Професор Гатю Кокалов /вече професор/ е поканен да изнесе лекция в Кеймбриджкия университет на тема : „Древните прабългарски цивилизации и човечеството след тях”.
Леле, леле, леле! Нямам думи да изразя възхищението си! Професор Гатю Кокалов и прабългарските цивилизации. Това удари всички в земята.
- Абе вие…- викам им на един конгрес по българистика и археология, посветен на прабългарите, където великият учен професор Гатю Кокалов запознаваше непосветените със своите открития и всички го зяпаха със затаен дъх. Там на видно място беше и камъкът. В действителност повечето от присъствуващите не бяха никакви археолози, а най- вече журналисти, политици и активисти от разни патриотични организации, които виждаха в лицето на Гатю Кокалов своя идол и кумир. Нищо чудно накрая да го издигнат и за лидер на някоя националистическа партия. Откровено да си кажа хем ме досмеша, хем ме хвана яд, слушайки глупостите в тази зала. Не смея да говоря за равнището на науката, но за равнището на простотията имам категорични данни. Заядох се:
- Абе вие имате ли представа кой е истинския автор на тези „прабългарски” надписи?
Погледнаха ме като извънземно с някакви мрачни проблясъци в очите.
- Кой е?
- Ами Тошката Нисторов от Мамульово- обикновен идиот и каменоделец в родното ми село. Присъствувах лично в момента, когато ги сътворяваше.
Олеле, Боже, какво стана! Щеше да се срути залата. В следващия момент всички настръхнаха и се устремиха към мен с извадени нокти и зъби. Нямаше начин да не ме разкъсат. Дочух вой от преизподнята и тракане на ченета.
Моментално набрах скорост и изчезнах яко дим.
Добре, че бягам бързо.
Р
