Дядо Тоню –тъпана “държи още фронта”. Като се напие ,играе ръченица в кръчмата , свирейки си сам “на бърна” свои собствени музикални произведения. Той е истински литературен и музикален гений – поет , композитор, изпълнител…
В паузите говори най-вече за войните, в които е участвувал.
Едно време на фронта през Европейската война , той сам спрял атаката на противника по невероятен начин.
Започва невиждана артилерийска и картечна стрелба срещу тяхната позиция – подготовка за атака.
Навред се сипят снаряди , пищят куршуми , летят осколки. В този момент редник Тоню Тъпанов
изскача върху окопа и започва да играе ръченица .Откъм окопа се чува писък на гайда.
Няколко минути стрелбата е ожесточена –около него куршумите и шрапнелите са като стършели –
Един му пробива фуражката след поредното “приклякване” , друг му пробива манерката , но нито един не го уцелва .
Внезапно стрелбата стихва и от противниковите окопи се насочват бинокли. Някакъв високопоставен френски офицер се е разпоредил да не се стреля и сам внимателно наблюдава с бинокъл щурия български войник, който подскача и прикляква върху окопа в бесен ритъм и си
тряска фуражката в земята.
Стрелбата се подновява чак след като танцът на самотния войник свършва и последният се прибира
в окопа . Но вече не е така ожесточена.
Очевидно французинът умее да цени както смелостта , така и таланта.
Което не се случва в България.
Дядо Тоню умира , след като синовете му отиват да живеят в града и го вземат със себе си.
Такава жестока промяна- затворен между панелите- волният селянин и войник не е в състояние да понесе.
Чикчирика е прав- поп Дончо го изпреварва…
Но всъщност , той умира от “пукница”.
Един ден около Коледа ,той участвува заедно с баш юнаците в една церемония по заколването и изяждането на прасето на Митата. Прасето е доста голямо , а освен това има и цяла бъчва младо червено вино /тук виното няма време да остарее/, поради което борбата е особено напрегната.
Тя продължава до късно през нощта и ,разбира се , приключва с пълна победа.
Прасето е изядено , а виното – изпито.
Поп Дончо се прибрал в къщи , легнал, изпърдял се юнашки , та чак събудил детето и умрял.
На сутринта попадията го намерила вдървен като пън.
Чикчирика, напук на прогнозите, живее най- дълго и – то се знае – умира като “истински мъж”.
Една зимна вечер паднал пиян в канавката , заспал и снегът го затрупал. Не можал да се събуди
изобщо и на сутринта кучетата го изровили от снега. Погребали го чак на четвъртия ден , защото се опасявали да не би да му е станало навик да “възкръсва” след смъртта. Но този път се разминало без “възкресение”.
Не се разминало ,все пак, напълно без инциденти.
Тъй като нямало вече поп да го опее , го “опял” новият партиен секретар на селските комунисти,
защото му бил някакъв роднина. И вместо кръст , му курдисали на гроба червена петолъчка.
Само че това имало непредвидими последици.
Вечерта , Чикчирика се явил на сън на партийния , напсувал го на майка по категоричен начин и захванал да го души.
Добре че човекът с голям зор успял да се събуди.
Но на следващата вечер Чикчирика пак дошъл , а на по- следващата- пак…
Накрая партийният лично отишъл с джипа и докарал от Дуванджии тамошния поп да го опее ,и сложили на гроба му кръст , та мирясал.
В следващите няколко години в проклетото село Мамульово се забелязва странна тенденция:
Нараства броят на некролозите.
Но колкото повече старци умират, толкова повече старци стават в селото . Най- напред закриват училището , защото вече няма деца. Младите хора побягват от селото като чумаво, заминават да живеят в града и няма вече кой да ражда. Подрастващото поколение се състои от десетина циганчета , които се занимават с кражби и ако станат в годината две- три сватби , обикновено са цигански. Предишните селски първенци и партийни вождове също остаряват и измират , а по- младите от тях, както пророкува дядо Събо , по примера на останалите ,забягват в града. Остават да ръководят селото най- сбърканите и ощетени от природата индивиди , разбира се ,с партиен билет- ами как иначе.
На няколко пъти на приливи и отливи се появява миграция от скитащи цигани- катунари, които закупуват запустели къщи на безценица и след като набързо съсипят имота, се запиляват на някъде , оставяйки след себе си пълно опустошение и разруха.
Има периоди , особено през зимните месеци ,след някоя грипна епидемия , когато процесът на измиране особено се засилва и по стените , и стълбовете се появяват все повече и повече некролози.
Една зимна вечер в кръчмата се появява Колю- гърбата – още по- изгърбен и сбабичасан и се оглежда наоколо. Край печката са се събрали десетина старци и пият- кой ракия , кой мента и си приказват. Другите маси и столове са далеч от печката – там е мръсно и студено. За Колю няма подходящо място - никой не се помества да го пусне край печката.
Тогава Колю изсумтява сърдито и намръщено пророкува:
- Вашата мамка, дъртаци , с дъртаци ! Иде, иде грипа .- Вече е в Гърция . Ждъ освободите набързо
всичките места.
Проклети думи изрича и пророчески. Разбира се, грипът идва и много места се освобождават.
Но в бързината не подминава и самия Колю. Неговият некролог също се появява по електрическите
стълбове. Появяват се , освен това некролози на Анкин Колю , на Голям Сребрю , на Райно налбантина , на Гошкин Генко, на пиян Ванчо , на Кирето фурнаджията и т.н и т.н.
Прочее, особено юнашка е смъртта на Кирето фурнаджията.
Той загива геройски като истински” патриот интернационалист”- сторонник на българо циганската дружба.
Една сутрин рано Кирето сам вади от фурната хляба, а пред заключената врата вън се е образувала опашка от селяни , чакащи за топъл хляб.
Но има още една врата.
В един момент , през задната врата , ползувана само от персонала , се омъква Айшето и на
“ Бачо си Киро тихом продумва”:
- Бате Кире , да даваш на мене бир самун топъл екмек , аз ша прави на тебе “оная работа “.
Кирето не се помайва много, много .Що се отнася до подобен род “услуги” , той е винаги готов.
Добра душа има Кирето и не може да отказва.
Лягат направо на пода върху една шофьорска шуба и правят “оная работа”. След десетина минути
Айшето излиза пак през задната врата , гушнала в пазвата си бир самун екмек – топъл , топъл , а
Кирето се заема отново с производствените си ангажименти.
Но не щеш ли – веднага след това –отново през задната врата в помещението се омъква крадешком още едно джипси- Фатмето- и “на бачо си Киро тихом говори:”
- Да даваш на мене бир екмек и аз ша прави на тебе една “убава работа”.
Майстор Кире въздъхва примирено , пребърсва морно чело и захвърля фурнаджийската лопата.
Шофьорската шуба отново влиза в употреба – той ляга върху нея.
Фатмето не чака покана и веднага се заема с “убавата работа”.
…Но по едно време и направило впечатление , че “ убавата работа” продължава повечко, отколкото трябва , а бате Кире някак странно е притихнал отдолу и не помръдва.
Тя го разбутва :
- Айде , бате Кире , ти да не заспа ?
Но отговор не последвал. Очите на Кирето били втренчени в тавана и не потрепвали. Тогава Фатмето изведнъж разбрала какво е станало и изпаднала в ужас.
Хората отвън, чакащи на опашката за хляб, чули само един страшен крясък:
“ Вай, дала-а-а!…”
И Фатмето изхвърчала навън , без да смогне дори да си вдигне шалварите.
Когато селяните влезнали във фурната , намерили Кирето –лежи по гръб върху шубата – издъхнал в най- блажената поза на света. Лицето му изразявало върховно блаженство , а органът му продължавал да си стои в ерекция , дори след като сърцето отказало да работи.
Някой от селяните метнал отгоре му един брашнян чувал , вероятно за успокоение на присъствуващите булки, които замечтано гледали все нататък.
Дълго след погребението местните зевзеци коментират, че имало проблем със затварянето на ковчега. Капакът все се надигал нагоре , поради което се наложило да го заковат.
Но така или иначе, благородното дело на Кирето албиноса не останало без последствия.
След време Айшето и Фатмето раждат на един и същи ден две чудесни момчета –албиносчета,
за луда радост на бащите им. И двете отрочета са кръстени Кирил- съответно- Кирил Асанов и Кирил Шабанов. Щастливите татковци обяснявали , че е така , понеже се появили на бял свят баш срещу св.“ Кирил и Методий” и, дундуркайки синовете си , им пеели :”Ох на татю белича !…”И пр.
От селото в града избягват :Даскал Дечо, Славето, Сандо македонеца, Златанов Митю, Митата,
Братята Тъпани, Живко , Матаните , Пънделите, Мурджовците, Рамоците и др. и др…
Бягат бащи и деца , бягат всички…
В селото остават най-вече бабички- вдовици и тук-там някой по- държелив старец.
Като не се броят циганите .
Едно пролетно утро пред кръчмата на Мамульово отново сядат на припек няколко стареца, но без потури и цървули ,а с дочени гащи и галоши .И всичките са – кой кьорав , кой глух, кой огълфял .
- Я глей !- казва изведнъж единият и се звери срещу слънцето – Насам идва едно младо момче.
Я каков е юнак!
- Какво ти младо момче ,въ,- фъфли вторият – изпосталял старец с изпокапали зъби- “Смлатили” тъ и тебе! Не видиш ли- оди като гарван срещу вятър. Май- гаче е Колю Йогата.
- Аслъ, той е !- потвърждава третият- Не е изтрезнявал от снощи.
- Ба, ба – от снощи- коригира го другият – аз не съм го виждал трезвен никогиш , откакто е дошъл от града – има пет години и кусур..
- Яз съм го виждал трезвен – припомня си първият – коги го кръщаваше попът.
/ Колю –йогата е единственият мигрант в обратна посока – от града към селото , който бързо отнема палмата на първенството от местните пияници , още повече , че старите юнаци са вече в гроба./
- Бре, бре –чуди се вторият- отде ли взема пари, та пие толкова? Не вярвам сам да си прави ракията.
- Хич биля- навъсено потвърждава вторият- трябва да има пепелянка до бъчвата , та да я пази. Той намира пари. Хване майка си, набие я, вземе и пенсийката и я изпука. Това е всичката философия.
- Има още –добавя третия – завчера като свършили парите от пенсията ,продал на майка си квачката с пиленцата на едни цигани и опукал парите.
- Бря, бря какви хора се навъдиха !- гневи се първият- той тоа може и майка си да продаде за тая пуста пукница.
- Майка си не може ,оти е дърта , ама жена си веднъж е продал на едни пущове в града. Само че
след това тя го изгонила от къщи , та затова той е тука сега . Да краси селото…
- Ама ,че хора бе! Чини ми се ,че това е бъдещето на селото.
- Ако не и на цяла България…
- Мамка му!
Старците се кокорят един срещу друг и псуват без ентусиазъм.
Р. 2000г
/ Събитията и участниците са измислени, но не всички/
Р.С