Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2007 08:14 - Таласъмски хроники 5
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                   

 

Вратата на кръчмата се отваря и поп Дончо пристъпя тихичко и се озърта. Там вече тайфите са се събрали, печката бумти и е започнал ежедневния запой. Всички маси са почти заети; тук-там се вижда  някое празно място.

Той си взема едно шишенце гроздова  с тясно гърло и пристъпя към близката маса, където има две празни  места и където седят членовете от клуба на коцкарите. Когато поп Дончо сяда при тях, разговорът за миг се прекратява , после отново се подновява:

-           Когато се прибирах снощи, минах покрай тях, ама него го нямаше- споделя кривия Пенчо-

показа се  майка му и рече ,че не се е прибирал.

-           Да не е паднал в азмака- чуди се куцият Калчо- по- лани пипера Въчо и бастуна Мичо бяха паднали пияни посред нощ  през зимата и за малко да се удавят в калта. Добре , че от студа поотрезнели.

-           Та какво ще прави към азмака- обажда се  Славето – той е в обратна посока.

-           Да не се е успал при някоя дебела булка- коментира Колю гърбата- снощи така набързо хукна от масата , все едно е закъснял за любовна среща с принцесата на Монако.

-           Море да не са го пречукали някъде циганите , ако е прескочил при някоя циганка?- подхвърля уж на майтап фурнаджията Кирчо.

-           Ами то няма да му е за сефте- заявява дълбокомислено кривия Пенчо- ха –ето го бе, жив е…

Всички обръщат поглед към вратата и поп Дончо , който слуша разсеяно разговора , също поглежда нататък. В същия миг очите му се ококорват и джуката му увисва като на кон.

На вратата е застанал даскал Дечо- секретаря на клуба- трезвен като краставичка, с два десни чепика на краката- един черен и един кафяв. Даскал Дечо си взема едно шишенце гроздова  с тясно гърло и сяда на масата до поп Дончо.

По-късно  някои от посетителите си отиват –други идват  и на съседната маса се обособява друга група – това са моралистите. Те обикновено се отнасят  с подозрение и ненавист към групата на коцкарите  и винаги се опитват да ги прецакат. Там са Къната, Църната ,Вътиша , Кьосето, което напоследък –неясно как –се е сдобило с лъскава черна брада  и нарочно не се бръсне, там са още Нунето, Пилето и др.

От към тяхната маса се чува тих поверителен разговор. Поп Дончо наостря уши.

-     Онази Монювица- казва някой, който попът не може да види – също е надула корема. А Моню е в  дранголника.

-           Хм- сумтят останалите – Има един…

-           Ами онази Деля- Цончовата булка  и тя май така нещо…-забелязва друг.

-           Хм- сумтят останалите- Има един…

-           Ами оная Дона – Ноньовата вдовица- тя скоро ждъ требе да го ражда веке- констатира трети.

-           Хм – има един…

Поп  Дончо слуша мълчаливо, после поглежда към разноцветните си чепици и разноцветните чепици на даскала  и сякаш в момент на просветление ,се обръща към масата на “съзаклятниците” и обявява прочувствено:

-           Хм- има още един…

След което побутва леко по рамото  даскала и му  прошепва:

-           Баджанак, предлагам  да си сменим чепиците, оти малко сме ги поомешали.

Даскал Дечо поглежда под масата разноцветните чепици, поглежда гузно към “светейшеството”,

но като среща благата му усмивка ,веднага се успокоява и прошепва в отговор:

-           Няма никакви проблеми.

Двамата отиват до тоалетната , където мълчаливо и тайно извършват замяната , без никой да ги усети и се завръщат по живо, по здраво. На връщане даскалът казва поучително на попа:

-           Да знаеш ,баджанак , че всички сме божи чада и никой не трябва да бъде изхвърлян зад борда преди да е умрял.

-           Чадо, -усмихва се благо пожелателно поп Дончо- на мене ли го казваш? Жив и здрав да си!

Но все някой ден – рано или късно- какъвто и да е юнак, човек нахлузва разноцветни чепици.

Не си въобразявай , че си изключение.

Даскалът се замисля върху думите му , но понеже е достатъчно млад , не успява да ги възприеме буквално. Между другото пита :

-           Ами тя как е?

-           Като чакмак –отговаря поп Дончо- мие чиниите , мете и пее. Гласът и е като на гарга , ама пее.

Изхвърлила е в кофата всички илачи и вероятно ще ме надживее. Докторът ряпа да яде ! А бяхме я отписали.

Поп Дончо се хили въодушевено .Но думите му се оказват пророчески.

 

 

 

Разбира се ,по-голямата част от тайфата на” юнаците “са и ловджии. Основна тема в кръчмарските дебати са проблемите на лова. Няма да бъде честно ,ако не споменем и  за  някои от ловните им подвизи. Е  да , ако трябва да си говорим откровено, ще трябва да признаем , че почти всички от тях са си открай време бракониери. Те дори не го и крият.  Освен това публична тайна е , че пазачите на рибарника, ловните надзиратели, горските ,полските пъдари, като правило са все баш бракониерите.

От друга страна, те трябва да бъдат контролирани от още по- големи хайдуци – селските първенци и партийни лидери. Ясно е, че никой –никого не контролира, макар че понякога за фасон  се полагат  известни грижи за дивеча, колкото да не свърши  съвсем. Всъщност, добре , че тук природата е богата и дивечът се само възстановява бързо. Не може да не се отбележи ,че  истинският шанс  в тази сбъркана държава и в частност – на местна почва- както за хората , така и за животните е богатата природа.  Няма друго…

Както навсякъде по света , така и тукашните ловджии , освен  че са с богато въображение по отношение на слуката , си имат и специфични адети –характерни за региона. Освен това са много кодошлии и обичат да си погаждат номера. Това  вече си е специфична нашенска черта – като видиш,

че някой не е наясно с нещо  , съвсем да го объркаш.

Много често , като поучителен пример се споменава историята с Митата. Митата е млад ловец и      “ старите пушки” решават да му погодят номер . Нещо като кръщене в бранша.

След един не много голям преход по кърищата , където гръмват няколко пъдпъдъка и  още толкова гарги   /по нашия край всичко , що хвърчи се яде /, те сядат край азмака под един кавак  да обядват и

започват да развързват торбите. Но преди това са хванали една котка  и са я натъпкали в заешка кожа , завързана в една торба. После в подходящ момент скришом пускат котката и някой извиква:

“Заек!”.. Митата, който все още размахва пушката насам-натам , не го свърта на едно място от мерак, се прицелва в “бягащия заек” и стреля –един път , два пъти... Разбира се , не улучва , но

“заекът”, изпаднал в ужас, внезапно се покатерва по дървото  с няколко скока , та чак на върха.

Митата се дзвери със зяпнали уста  нагоре и изрича бавно следните вдъхновени слова:

“ Еба-а  мааму! Се съм виждал зайци ,ама таквос чудо , дека се катери по каваците ,сефте виждам.

 

Много мръснишки номер погаждат и на  Анкин Колю. Прасето му често рови из чуждите градини и,

въпреки предупрежденията на стопаните, той се прави на разсеян . Но веднъж –“съвсем законно”-

го пуснал да порови на воля край азмака и да се потъркаля из калта , а тези гадове взели , че му подхвърлили две кофи с джибри от ракиджийницата. Хайванът опраскал всичко с апетит и пощръклял . Направил няколко  кушии напред-назад , изкъртил вратнята , подгонил кокошките из двора, съборил кочината .

Събрала се цялата махала и се диви . Анкин Колю се тюхка и ахка – не знае какво му е на прасето.

Тогава идва един от юнаците и  “компетентно “ обяснява:

-           Това прасе е побесняло. Махай го докато не е направило по- голяма беля!

И си заминава.

Анкин Колю държи пушката и мълчи , главата му е червена като чукундур от напрежение и челото му е потно – хеле не е лесно току –така да си зяносаш стоката . Колко пържоли има в това прасе…

Прасето се щура насам-натам , после ляга на сянка и от устата му избликва пяна.

Тогава идва още един юнак и отсича:

-           Бясно е , хич не се чуди!

Анкин Колю се прицелва и гръмва , но от сърцето му капе кръв. Плаче му се на горкия.

После  натъпква прасето в един чувал , качва го в талижката и го закарва край село, където  изхвърлят боклуците , след което го заравя в една дупка . Понеже бил пийнал , хич не усетил, че прасето също мирише на алкохол. И се прибрал в къщи ни жив- ни умрял от мъка.

След него отиват юнаците и изваждат прасето от дупката .Следва юнашки запой в ракиджийницата.

Там се е събрала цялата ловна дружинка – ядат и пият без мяра. И на който мине от там обясняват, че са  утрепали глиган. Посетителите цъкат с езици и отминават. Анкин Колю също чува гюрултията  и наминава към ракиджийницата  да види какво става и да убие мъката  си между приятели с някоя и друга чашка ракия от първака. Разбира се, хапва от мръвките на “глигана “ и пийва порядъчно , ама нещо все го съмнява.  Пържолите не му се виждат баш глигански. Чуди се

от къде се е взел тоя глиган  по тези места – Балканът е бая далече . Обясняват му , че когато е слаба реколтата от картофи в Балкана, дивите прасета слизат към полето. Обяснението е компетентно –самият Гошкин Генко твърди така и  две мнения по въпроса не може да има.

Той си заминава поуспокоен , но за всеки случай се качва на магарето и заминава да види още един път  мястото , където е заровил прасето. Очаква го сериозна изненада. Дупката е изровена  и  дори не е засипана както трябва- прасето липсва. Връща се ядосан право в ракиджийницата , опитва се да протестира ,но там вече не може да се разбере кой пие , кой плаща. Дават му още пържоли, наливат го с вино и му обясняват , че сигурно кучетата са изровили прасето от дупката.  Никой не го пита дали е доволен от обяснението.

Още по- мръснишки номер  юнаците погаждат на” братята цигани “. Всеизвестно е , че индивидите от тая порода “хомо-сапиенс” обичат повечко да крадат , щото не си падат дип по работата , а трябва и нещо да се яде –циганчетата  плачат. Нощно време те обикалят, надничат тук-там по дворовете и къщите и като им хареса нещо, просто си го вземат без никакво колебание или угризения . Угризение у циганин  е нещо като девственост у проститутка. Счита се , априори, че

при социализма всичко е общо ,чуждото  също е общо , следователно  може да се вземе.

Въоръжени с тази житейска философия, те някак си оцеляват, за сметка на останалите.

Ако случайно ги заловят   органите на реда , на другия ден , пак ги пускат . В нашата татковина законът е достатъчно толерантен към подобен род дейности и те добре го разбират.

Но въпреки това, известни рискове все пак  съществуват.

Един ден на терасата на Гошкин Генко – пъдар и естествено бракониер- се появяват в големи количество съръци със суджуци , луканки, бабеци и всякакви подобни  деликатеси.

Цял ден вятърът ги люлее насам-натам  на воля и привличат  много  “бленуващи” погледи от близо и далеч. По “невнимание” те остават и през нощта. Но на сутринта вече ги няма.

Гошкин Генко се тюхка  и псува , но сякаш- не много убедително. Известно е , че може да бъде много по- категоричен в псувните. Хората от селото му съчувствуват , но някои по- наблюдателни

забелязват , че комай тайничко се подсмива. Мислят , че така им се е сторило.

Както винаги, въпросът е приключен набързо – оставят те да “пиеш студена вода”- и никой не се наема да търси крадците. Въпреки, че е достатъчно ясно кои са и къде са. Но нали някой държавен служител трябва да си развали рахата . Хайде де…

В действителност ,ситуацията е пределно проста.  Още същия  ден –привечер  откъм циганската махала се чува лумкане на тъпани и писък на зурни – един факт навяващ съмнения , но въпреки това всички си пасуват и сякаш чакат нещо да се случи . И то се случва.

На другата сутрин започва олелията. Цялата циганска орда тича по баира и клечи от трън на трън.

Всички са се изпонасрали. Скоро след това пристигат линейки, доктори , милиционери  и хукват към махалата. Държавните служители са много загрижени за  мургавите братя.

Наистина насирането е тотално – цялата махала смърди. Длъжностните лица стъпват внимателно , за да не настъпят някоя “мина”. Но баш- началникът на милицията  демонстрира самонадеяност и това се оказва  фатално за него. Той се подхлъзва на едно рядко лайно и пада по гръб. На новата му униформа  се появява траен отпечатък със специфичен аромат.

-           Мамка ви ,циганска – изревава той страховито  и размахва пищова- всички ще ви  изтрепя!

Това произшествие никак не помрачава българо циганската дружба. На пострадалите е оказана     лекарска помощ . По- тежките случаи са откарани по болниците и ги възстановяват.

Но, разбира се , всичко остава скрито- покрито. Виновни няма. Народът е доволен.

Много време след това  из село упорито плъзва слух, че група юнаци ,начело с Гошкин Генко ,  докарали  с камиона на  ТКЗС-то някакво умряло прасе от екарисажа  в Пловдив, бракувано преди това  във ветеринарната служба , поради наличие на салмонела.

Все пак някой си беше отворил устата…

 

 

Ловджиите в Мамульово са неуморими в погаждането на мръснишки номера. В това отношение те не жалят никого, дори с особено задоволство прецакват колегите си и приятелите си, след което пак заедно си пият ракията. Гошкин Генко, който е лидер в тая област, също не е пощаден. Следват удари и контраудари. Известен е случаят с ловната кучка на Гошкин Генко. Това ,разбира се , е елитна кучка –гонче- на име Василка, от  много добра порода , към която Генко питае особена любов.

Той по- скоро би дал жена си  на някого , но кучката – по никой начин.

Зевзеците тъкмо това чакат- да бъзикнат някого по слабото място.- Типична черта на българина.

Що се отнася до  кучката Василка , подвизите и са неизброими . Генко съчинява цели романи за нея.

Но в края на краищата и тя , както всички божи твари , един ден се разгонва.

Гошкин Генко проявява особена ревност. Той я пази като очите си и не дава на какво да е куче да се приближи до нея. Търси под дърво и камък партньор от същата елитна порода. Но тава на село не е много лесно . И решава да я води в Пловдив .

Само че , колегите му една вечер го изпреварват. Те му прехвърлят през оградата някакъв невзрачен помияр от циганската махала, когото превзетата кучка Василка , напук на стопанина си, приема особено ентусиазирано.

Самият Генко не подозира нищо, но на сутринта открива горчивата истина. Намира в двора си двете псета които цяла нощ са правили любов и все още са  заклещени.

Генко побеснява , но нали е гявол, веднага контрира енергично. Той претрепва помияра с балтията ,

набързо го одира, разфасова, туря го в тавата с ориз и подправки и го бута във фурната на слаб огън.

После за примамка просва  отвън на чардака една прясно одрана ярешка кожа.

Юнаците от тайфата”  кълват “незабавно и надвечер един по един  се събират, защото всички  си падат по кьорсофрата. Някои от тях дори носят дамаджани с вино. Софрата е нагласена набързо и започва юнашко плюскане. Много скоро от “ярето” не остава нищо и виното също така свършва.

На никого не прави впечатление , че  Гошкин  Генко си е сипал отделно и не кусва от гювеча.

Голям  Сребрю дори предлага да отидат да гътнат още едно яре ,но възниква спор чиьо да бъде ярето. После предложението не се приема , тъй като е станало късно и освен това всеки предпочита ярето да е чуждо.

-           Няма да го чакаме цяла нощ да се пече я – възразява Анкин Колю.

-           А ти сурово ли ке го ручаш?- контрира  Сандо македончето.

-           Може и сурово – сопва се  Анкин Колю – това яре ми се видя дип мършаво . Останах си ачик гладен.

-           Нищо, нищо – успокоява го  Гошкин  Генко и ехидно се хили – следващия път може да ти турим по- тлъсто яре.

Той мъдро си препасува , а на следващия ден , когато са все още трезви  им показва главата на помияра за по- голям ефект.

-           Вашата мамка вагабонтска -благославя ги той злорадо– ето ви ярето , дето оплюскахте снощи.

За негова изненада , обаче , ефектът се оказва незначителен. Те дори не изглеждат изненадани.

-           Море я се чудим- подхвърля Сандо македончето –оти е толкова постничко . Требе само трева да е пасло –заваллията.

-           Ако е за бабаитлък ,  ручал съм и борсуци – уточнява  Райно налбантина- смърди , ама е по-блажничко.

-           По лани ние с Матана опраскахме на гюмето цяла лисица – добавя  Колю гърбата . Жилаво –не жилаво отиде. Все едно , че джвакаш подметка . Дори и кучетата се намръщиха…

-           Дядо Димитър –дъртия  изтрепа папуняците по баира . Пече си ги и сам си ги руча- подхвърля малкият  Тъпан.

-           Не само папуняци- прибавя Чорето –от там не може да прехвърчи ни гарга , ни чавка.

Общо взето разговорът се води  в тая посока .Емоции почти липсват. А резултатът се оказва непредвидим.

Наскоро след тоя случай , кучетата в  Мамульово започват да намаляват застрашително, напук на градските кучета , които все повече се увеличават. Версията  е , че са изядени  за мезе.

Хората започват да си крият кучетата , но и това не помага . Има предложение да ги обявят за изчезващ вид. Не се знае кой кого пази: кучетата – хората или обратно.

Накрая изчезва дори любимата кучка Василка на Гошкин Генко, която оставя няколко невръстни кюпека – потомци на невзрачния помияр и, които за ужас на  Генко, са наследили напълно както външния вид , така и качествата на бащата- плебей , а не  на аристократичната майка.

Въпреки всичко , той успява да ги пласира на двама пишман ловджии от Автоьово  и двама от Геренто.

По късно се изяснява , че кучката Василка е послужила за угощение на група цигани , които дори сами се похвалили за подвига си в кръчмата. Вследствие на което  Генко си отмъщава , като им гръмва магарето и играта съвсем загрубява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922614
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031