Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2007 08:12 - Таласъмски хроники 4
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 1190 Коментари: 3 Гласове:
0



 

 

 

Една бабичка съчувствено присяга , за да им подаде от бутилките , които са курдисани в ковчега на мъртвеца  на видно място , заедно с цветята .

Внезапно тя изписква, сякаш бе видяла самия Сатана.

“Мъртвецът” като  ястреб присяга и  грабва бутилката от ръцете и. Бабичката се тръшва на земята

от страх  и започва да приритва. Всички гледат като втрещени и се приближават боязливо нататък. “Мъртвецът” бавно се надига  и сяда  в ковчега. Няколко секунди той се кокори наоколо, очевидно недоумявайки какво става , после хвърля дебелата свещ, която бе стискал до сега, невъзмутимо измъква тапата на бутилката и жадно я налапва. Чуват се няколко звучни гълтока.

После “мъртвецът” прави гнуслива гримаса и изплюва съдържанието с непреодолимо отвращение.

Стоящите наблизо успяват да чуят следната знаменателна реплика:

-           Мамка му, кой е сипал в бутилката вода!?.

В следващия миг хвърля сбърканата бутилка в кошчето с изгорели свещи и отваря друга . Този път няма фалшификации и опитът е сполучлив.

Докато  Чикчирика излива съдържанието в гърлото си с блажено спокойствие, поп Дончо- съвсем шашнат  от развитието на събитията, ни в клин , ни в ръкав ,подема :

-           Христос возкресе из мертвих !…- и т.н.

 

 

 

Отново кръчмата на Мамульово.

На една маса са старците :дядо Тоню, дядо Балю, дядо Видю , дядо Вълю , “възкръсналия “дядо Ристьо- Чикчирика и поп Дончо. Те празнуват  “възкресението “на Чикчирика и вече са здраво пияни  , ако въобще някога са изтрезнявали.

На другата маса са партийните и общинските  вождове: кмет Пейчо, партийният секретар- Наката,

агрономът, председателят на ТКЗС-то, двама бригадири. Те пият малко и разговарят тихо, все едно заговорничат срещу останалите, което си е точно тъй.

На трета маса са подрастващото поколение- няколко голобради селски ергенчета , между които и Живко. Те пият мълчаливо биричка и поглеждат  кръвнишки към  другата маса в ъгъла, където също има няколко голобради ергенчета от съседното село Киселии.

По- нататък на отделна маса са група цигани –препасали калъчки- които са си пияни и без да пият и вдигат гюрултия колкото един цял партиен конгрес: Мустафата, Таира, Бикташа, Юсуфа , Салито , Шанко, Асан, Шабан, Цико, Яшара и др.

От другата страна на помещението  на специална маса са  баш пиячите- мъже на средна възраст, едри и здрави като бикове – всички в свръхтежка категория, които не пият ракията от чаши , а направо от бутилките, след което за изтрезняване пият червено вино  от калайдисани бакърчета ,

а луканките си ги носят от къщи ,защото кръчмарят не може да им насмогне.

Тук са Анкин Колю- категория над сто и двадесет килограма – шампион по ядене и пиене  в няколко поредни  състезания, Димчо тракториста –също над сто и двадесет килограма . Той сменя гумите на

трактора без крик , Райно налбантина – над сто и тридесет килограма . Разправят, че като млад чирак, за да подкове някакъв кон, го обърнал по гръб , двамата братовчеди- Сребрювци – категория над сто и четиридесет килограма – джамбази и касапи – мъже , които с удар на юмрук убиват бивол,

Братята Тъпани- синове на дядо Тоню- категория над сто и четиридесет килограма  - лауреати на кулинарното изкуство, Златанов Митю пазач на рибарника- същата категория.

Тази група юнаци  през  коледните празници  обикалят от къща на къща из село и вземат дейно участие при коленето и разфасоването на прасетата, но помагат най- вече в заключителния етап, при изяждането ,след което от прасето не остава почти нищо, освен кокали за кучетата и някой празен пикочен мехур. Като свършат прасетата на село, прескачат  на помощ и в съседните села. Благодарение на тях , напоследък в Мамульово много намаляха и магаретата. Съществува решение на управата ,тези животни да бъдат вписани в червената книга на Мамульово ,както и на околните

села.

За да стане ясно за какви хора става въпрос , ще споменем накратко  една история с  Анкин Колю , сравнително безобидна , но добила известност, тъй като се е случила в окръжния град и взела акъла на градските пияндета.

Един ден Колю отива в Пловдив , за да си купи кон от хайванпазара , щото старият му кон окуцял от претоварване. Той  събрал юнаците, заклали го , обезкостили го ,омешали каймата със свинска и го изяли  за мезе.

Та, значи, обиколил Колю из пазара, поогледал стоката , попазарил се тук-там и преди да вземе окончателно решение, се отбил в една кръчма да хапне и пийне. Седнал сам на една маса в ъгъла и поръчал на келнера каса бира и една тава с кебапчета. Минало доста време, а поръчката все се бавела . По едно време Колю не издържал, ядосал се и дръпнал келнера за ръкава.

-           Абе, майсторе –казал той строго – до кога ще чакам да ми донесеш поръчката !

Келнерът го погледнал притеснено.

-           Ами, приятелю –отговорил той- чакам  да дойдат и другите от компанията , защото кебапчетата ще изстинат , а бирата ще се стопли.

Колю намусено  свъсил вежди.

-           Какво дрънкаш- кои други !..

Келнерът се облещил и чак тогава поумнял, че няма други.

Общо взето в подобен стил са и останалите им приключения .

На самостоятелна маса  са и мераклиите по “тънката част”.

Основали  са нещо като  “Клуб на коцкарите”.

Парадоксалното е , че като по правило, с дребни изключения, в този клуб членуват най-смачканите и невзрачни типове: кривия Пенчо, куция Калчо, Славето- чалнатия, стария ерген  Колю Гърчев- гърбавия, фурнаджията Кирчо- албинос и смотаняк ,Рамока Наню и др.

Почетен председател  на клуба е дядо Маню хърбавия , който не присъствува на заседанията , поради напреднала възраст, но се е прочул  още навремето , че бил надарен и през войната обслужвал булките на фронтоваците –включително приятели и близки.

Секретар на клуба и провеждащ заседанията обикновено е даскал Дечо – един малко изкукуригал тип, който , за да се харесва на булките , си е пуснал  коцкарски мустаци, тренира културизъм и дрънка на китара. Но понякога яде и бой…

Една вечер на някаква циганска сватба , той се напил и заедно с група цигани  продължили празненството в къщата на младоженеца. Само че през нощта Дечо забелязал ,че младоженеца оставил  булката сама в другата стая и дошъл при гостите да си допива. Това било достатъчно за нашия човек- той тихо се измъкнал от компанията  и още по- тихо се промъкнал в стаята при булката . И си легнал при нея…

В тъмното младоженката не разбрала какво става , но малко по- късно усетила , че все пак има някаква разлика , но не се издала , само дето малко по-силно викала , ала накрая не издържала и доста силно се развикала , щото бил такъв моментът. Та, въпреки гюрултията , я чули чак долу гостите и се юрнали да видят какво става . Когато блъснали вратата и я изкъртили , наш Дечо тъкмо се загащвал  и не успял да  скочи през прозореца  и да избяга, защото гащите му се закачили

за някаква кука. Циганите го хванали и му теглили такъв ужасен бой , че престанал да мърда и да диша. След което го замъкнали и хвърлили в една каменна кариера на баира.

На сутринта го намерил Сергито- овчарят, че бере душа и извикал мъже от селото. Закарали го в болницата в  Пловдив и там докторите го кърпили, лепили  , едва “прескочил трапа”.

След този случай в подобна ситуация , той  вече избягва да си сваля панталона.

Разправят злите езици , че циганчето , дето се родило от този брак било хубаво като кукличка бяло момиченце и никак не приличало на баща си -Таира- черен като кюмур мангал, дюстабанлия и късъбаджак. Отначало Таира нещо негодувал, но старите по- печени и хитри цигани  го успокоили:

-           Трай си , бе будала, това тук  като порасне след дванайсет –тринайсет години  и го продадеш на пазара за булки, ша вземеш за него барем пет пъти повече пари.

Така и станало.

Прочее, с облагородяването на циганската порода  в Мамульово най- сериозно от всички се заема

Кирчо- фурнаджията- както споменахме- също член на клуба на коцкарите и албинос- няма  един черен косъм по тялото. Когато циганките нямали пари да си платят хляба , сами предлагали да си платят по друг начин-“в натура”- и Кирето обикновено посрещал  отзивчиво подобни предложения.

В резултат на което в Мамульово се пръкват прекрасни като малки амурети циганчета- албиносчета

с което татковците им особено се гордеят. Останалото е публична тайна…

 

 

-           Та ти викам, бате Дечо,-започва куция Калчо своето изказване на клубното събрание- напоследък много булки зафанаха да ходят на черкова и да се изповядат .Фалят го много тоа поп.

-           И много от тях са вече с надути кореми – прибавя кривият Пенчо.

-           Тоа поп ждъ требе да го приемем в нашия клуб  - предлага Колю -гърбата- много зафана да се прочува по” тънката част”.

-           Няма да стане- обажда се Славето чалнатия.

-           Оти да не стане?

-           Страх го е да не се компро…компрометира- запелтечва Славето.

-           Пред кого да са компрометира –пред ората или пред Господа? Та той е компрометиран достатъчно. Навсякъде си носи задника със себе си , значи навсякъде се е наакал. И ората ,

и Господа го знаят що за стока е. Сигур и попадията знае. Нея пък хич не я сайдисва , оти е дърта и болна.

-           Да, ама освен  това, много си пада и по плюскането и онези там- на другата маса са му баш приятелите, дето без вино и луканки не сядат –завършва патетично Славето.

Даскал Дечо- секретарят на клуба- мълчи намръщено и следи  внимателно разговора . В един момент внезапно става и вперва изпитателен поглед към Колю- гърбата.

-           Не я сайдисва ли –казваш?

-           Какво, какво?- кокори се Колю.

-           Нищо, нищо –махва с ръка Дечо и бързо си тръгва. Те се споглеждат  учудено . Даскалът изглежда съвсем трезвен.

 

Към полунощ тайфите се разтурват и всеки си тръгва както може . Тогава се сдружават по махали.

Горната махала –нагоре ,долната- надолу  Нататък е “Синджир махала”,в обратна посока –“ Баир махала”. Циганската махала е до другия баир по пътя за Автоьово, а до азмака е “Гьол махала”.

Най- тежко е за тези от “Гьол махала”.Те трябва да преодолеят азмака по наредени във водата камъни, защото дървеното мостче се е срутило и няма кой да го поправи. По този маршрут вървят

Сребрювците, Дъртювците, Пънделците, Пиперците,  чобан Тодю , татар Гочо , абдал Мичо и др.

Само че изпитанието е трудно. Много често, особено зимно време ,когато камъните са по-хлъзгави ,

а минувачите- по пияни се получават и изненади. Юнаците падат в азмака и затъват в калта. Случвало се е цялата група  да пльосне в мътилката, докато си помагат един на друг.

В другите посоки изпитанията са сравнително по-леки. Човек може да си загуби цървулите в дълбоката кал. Или да го нападнат кучета. Но и кучетата напоследък решително намаляват, откакто вкарват хората в ТКЗС-то и им вземат имотите. Няма вече кой какво да пази . Остава само пиенето без мяра. Кой колкото може. Докато може- до откат…

Мурджов Делчо, Мурджов Стоян, Нихтянов Колю, гърбата Колю ,Чакъра , Мангъра, пиян Доко, пиян  Нейко, Рамока, Гламока, пияното Ванчи, пияното Гочи, пияното Мити, пиян Видю, пиян Балю,

Пиян Петко , пиян Ристю и т. н. Един по един . И с тихи стъпки .Цялата пияна орда потъва в калта  и тъмницата на пияното село Мамульово. И пее: “Йордан се не плаши”.

Да , но май, май  и той вече  се е подплашил…

Поп Дончо се замъква в къщи  след полунощ ,както обикновено- пиян до безсъзнание. Току на прага се спъва и пада  в коридора. След малко се навдига ,тръсва глава и вижда  пред носа си чифт мъжки

чепици- кафяви. Няколко мига се кокори недоумяващо, защото неговите са черни, а освен това са на краката му и промърморва:

“Мамка му, яко съм се натряскал”..

После с усилие успява да се събуе, слага обувките си при другите и се промъква тихо в спалнята.

Съблича се в тъмното, за да не събуди попадията. През цялото време пази тишина , защото се страхува от злия и нрав. Но въпреки старанието , на няколко пъти блъска и обръща столове из стаята.

 За учудване, попадията спи непробудно, а той е толкова замаян от алкохола , че не се сеща за причината. Обикновено при подобни случаи, а те не са редки, тя вие и квичи като кучка, а сега е

съвсем притихнала. Той се приближава боязливо в тъмното към леглото, като пази главата си с ръце,

да не би “не дай боже” ,тя да го халоса от някъде с бухалката , както го е правила не веднъж.

Но всичко е мирно и тихо, няма непредвидени инциденти, той  пристъпя пипнешком , но се спъва в нещо и се стоварва  напряко върху леглото с цялата си тежест . В следващата секунда  се намества решително под завивката , попадията благосклонно му прави място , което също е необичайно.

Учудването му е краткотрайно . Всичко в главата му се върти и клокочи и веднага го унася в сън.

За момент само му се струва , че протягайки ръката си в тъмното , е  докоснал муцуна с брада и мустаци , но веднага си обяснява това с жестокото напиване  по повод “възкресението “ на Чикчирика. “Боже помилуй , натряскал съм се като свиня “- мисли си той в просъница, изпърдява се гръмовно и заспива като младенец. От  юнашкото му хъркане, кучето навън започва да вие. Но към това  хъркане се прибавя още едно юнашко хъркане-  с една октава по-високо.

Секунди след това в стаята се светва и влиза …попадията.

Оказва се ,че по времето, когато попът се е прибрал и си легнал, тя е била вън  -в клозета , а “онзи хубостник”,който изневиделица я изненада по най- желателния начин е заспал и сега, завръщайки се в спалнята , тя вижда двамата мъже – съпругът и новопоявилия се “любовник”, гушнати в брачното ложе- хъркат блажено и попърдяват. Попадията замръзва на вратата- ни напред, ни назад и се чуди какво да предприеме.  Всъщност “любовникът” е същият онзи даскал Дечо от клуба на коцкарите, който е взел решение да се възползува от отсъствието на незаинтересования съпруг и да стори  добрина на женицата- една съвсем хуманна постъпка.

Но за зла участ, след сторената добрина взел, че заспал.

Действително за нея той се оказва едва ли не велико завоевание. За някакъв половин- един час тя изглежда преобразена. Не е вече оная болна и гърчава женица, която чакат да пукне.

Тя бързо размисля и овладява ситуацията.

Тя се приближава тихо, разбутва даскала , дърпа го за мустаците внимателно и когато  последният отваря очи , шепнешком обяснява :

-           Ставай , че моят “тутманик” се е прибрал!

Дечо се ококорва, осъзнава в каква патова ситуация е попаднал и изпада в паника.

Тя отново го успокоява:

-           Не се притеснявай , “скъпи”, той е много пиян и спи като пън. Може и тъпани да му биеш на главата – няма да се събуди.

Гостът внимателно избутва домакина в страни и се измъква от леглото  по долни гащи.. Следващите няколко  минути той панически  се облича  - това “скъпи” хептен го шашва- после нахлузва чепиците в тъмния коридор  и без да каже нито дума  на “любимата”,хуква през глава из тъмницата.

Навън се чува ожесточен  кучешки лай.

Попадията изчаква няколко минути и когато всичко стихва , по  увехналото и като сушена дюля лице, някак почти  разхубавено и одухотворено  от “щастливата съдба”, цъфва  загадъчна усмивка –кажи речи – а ла Мона Лиза.

 

 

На сутринта поп Дончо се събужда рано , защото му се пикае и се навдига от леглото още махмурлия. С учудване установява , че “болната “ попадия  вече е станала и шета като млада невеста из къщи. В кухнята тропат тенджери , шурти чешма , тя припява някакъв любовен романс от началото на века.

    Мамка му- изсумтява поп Дончо- тя пее. Да не би снощи в пияно състояние нещо да съм направил?  Това не се е случвало барем  десетина години . Ама знае ли се , човек като се напие , може и дявола да очатка…”

Той се мъчи да си спомни , но нищо не си спомня. В главата му е абсолютна мътилка. После забелязва на пода хвърлен фас и още повече се чуди: “Да съм пушил, не съм пушил. Кога ли съм пропушил? Не съм палил цигара много отдавна. Кой знае може пак да съм пропушил, може и попадията да е пушила – тая дърта вещица, а на всичко отгоре уж болна , а пее..”- заключава той с негодуване и бавно се навдига от постелята. После извиква сърдито:

-           Попадиьо, попадиьо ма, къде ми са чехлите?

-           Там са ,отваряй си зъркелите!- долита незабавно “любезният” отговор от към кухнята.

-       Къде ми е килимяфката?

-           Там ти са и расото , и килимяфката. Обличай се и се измитай!-следва безкомпромисния отговор.

Това никога не е било. Обикновено тя охка , стене, оплаква се, кълне , опитва се да го задържи при себе си , а сега направо го нахоква. Очевидно нещо се е променило , но какво?

Поп Дончо се чеше по врата, по темето, където все нещо го сърби и не може да намери отговор.

Още по- шашнат остава, когато сяда в коридора да се обуе и забелязва чепиците. Това ,че са кални, разбира се ,не е нещо съществено . Същественото е , че въпреки калта се забелязва съвсем очевидно, че едната е черна , а другата –кафява. А неговите бяха и двете черни. Освен това кафявата е от друг модел – по-островърха , а черната – с тъпо бомбе. И последното- най –неприятно- и двете са леви.

Поп Дончо мърмори и се чуди:

“ И двете са леви. Леви са . Да съм ходил някъде снощи – не съм… Хич не си спомням. Този чепик чий ще да е?”

-           Попадиьо- реве той сърдито- мамка ти ,кой ми е сменил чепиците?

Тя се показва с набрашнени ръце от кухнята , поглежда критично и отсича:

-           Ами кой те знае къде ходиш нощем пиян. Някъде си ги разменил в бързината . При коя ли курветина си бил? – И се прибира в кухнята, а лицето и сякаш сияе.

Поп Дончо се чеше и мърмори:” Мамка му и дяволия ,къде ли съм бил снощи?”

Хич не може да си спомни. После с мъка нахлузва двата леви чепика и се измъква навън гладен и гурелив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. furiika - хахахахахааааааааа!
13.07.2007 18:20
Очаквах това възкресение Чикчириково! :):):)
цитирай
2. raders - Привет
13.07.2007 21:15
Той си има прототип- съвсем истински.
цитирай
3. furiika - именно!
13.07.2007 23:38
:))) Намиг!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922596
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031