Към полунощ кръчмата се изпразва . Мъжете един по един  и на групи  се изнизват и  потъват в мрачината на калните  Мамулювски  улички. Песните : “Юрдан се не плаши “ и “Крушовене-Крушовене” постепенно утихват ;утихва и кучешкият лай.

Дядо Тоню – предпоследният от компанията – жилав дребен старец , става решително  и тананикайки  собствените си  музикални  произведения  “на бърна” се отправя към изхода, където , преодолявайки  безгрешно всички препятствия , също изчезва.

 

 

 

 

Последен на масата остава  Чикчирика. Той ту задрямва , ту внезапно се ококорва  и отпива решително  от полупразната бутилка .На кръчмарят му омръзва да чака и започва да нервничи.

-           Хайде , байно обирай си крушите, оти вече затваряме дюкяна !

Не последва никаква реакция . Чикчирика е като гипсиран и ни шава , ни говори.

-           Хайде приключвай с ракията , че да ходим да спим.- повтаря раздразнено кръчмарят- млад мъж- наскоро назначен – син на стария кръчмар- излязъл в пенсия. –Утре ела да си допиеш.

Никаква реакция. Чикчирика е напълно изключил.

Накрая младокът не издържа , пипва  “юнака” с едната ръка за яката , с другата –за дъното на гащите /келнерската хватка/  и го помъква навън.

Ала Чикчирика не е вчерашен. Той се вкопчва за масата и кръчмарят го влачи заедно с нея.

-           Пусни , бе , пусни веднага масата!- крещи гневно той.

-           Не! Никогиш!- отговаря непоколебимо  юнакът- Другарят Ленин е казал да се държим здраво за масите…

 

 

 

Канцеларията на   ТКЗС-то.  Полунощ.

Кметът , партийният, председателят на  ТКЗС , агрономът, ветеринарният лекар, комсомолският секретар, двама полевъдни бригадири, един животновъден бригадир, още двама-трима местни партийни другари и един отговорен партиен другар от областния град  заседават. Всъщност, заседанието се провежда  пред една огромна софра, отрупана с мръвки, кокали бутилки и чаши.

Започнала е заключителната част и другарите –здраво подквасени – припяват революционни и партизански песни. “Партизан за бой се стяга “..и т.н. По едно време в една от паузите  на революционния грохот ,навън се чува припрян кучешки лай. Партийният дава знак и всички млъкват и се ослушват. Гюрултията навън става все по- ожесточена. Чува се джафкане, ръмжене

тракане на челюсти ,трошене на кокали, вой и квичене.

-           Мамка му- произнася кмет Пейчо- кучетата са погнали някого . В ТКЗС-то трябва да е проникнал враг.

Другарите се облещват и се хващат за оръжието .

-           Може да е някой империалистически агент- добавя партийният.

-           Другари, да бъдем бдителни!- вдига палец градският партиен бос- Ние ще победим.

-           Венсеремос!- крещи въодушевено комсомолският- голобрадо дебилче , който пие само лимонада , но това не му пречи да е по- замотан от останалите -Но пасаран!..

Гюрултията се приближава  и всички се втурват навън с извадено оръжие, заемайки кръгова отбрана. На мъждивата светлина  на прозореца  в дъното на двора се забелязва голямо рошаво кълбо от кучета, вкопчени  в нещо –черно и рошаво  , което също лае и хапе ожесточено. От време на време  някое от псетата побягва с жалостиво квичене  и се скрива в тъмнината . Едно се втурва квичейки, в канцеларията  с отгризнато ухо и цялото окървавено и оръфано.

-           Мурджо, това ти ли си?- извиква ветеринарният ,като успокоява скимтящото псе- Бре, мамка му, виж какво го е направил. Какъв ли ще да е този дзвяр?

Постепенно глутницата оредява . Едно по едно кучетата побягват ,квичейки от ”полесражението”, зарязвайки фронта открит. Остава само победителят- големият рошав  “дзвяр”.

-           Бря, каква стана тя- мечка е- стреляйте!-извиква кмет Пейчо и  гръмва с пищова към рошавото нещо. Другите също откриват огън.

“ Онова нещо “ се спира на няколко крачки в тъмнината , изглежда ги свирепо през  рунтавите вежди  и извиква гръмогласно.

-           Бря, Пейчо,  мамка ви и  копелета комунистически, оти си хабите джепането! Мене на фронта французите  с топове и картечници не можаа да ме  утрепят , та вие ли- с тези  пльоскала!

Всички разпознават дядо Тоню –тъпана и мигом изтрезняват .

-           Бря ,мааму стара, кво щеиме да направим ! Ама какво правиш тук посред нощ, бе човек?- вика бай Ристьо- председателят на  ТКЗС- за малко да те простреляме..

-           Ждъ ма простреляте , ама другия път- изрепчва се дядо  Тоню  и се омъква в канцеларията.      Той  е целият оръфан , окъсан и оглозган . От кожуха му висят парцали .

 

 

 

 

Само очите му святкат и мустаците му потрепват зловещо . В устата му се виждат едри пожълтели зъби , които все още стискат парче от кучешка опашка.

Той изплюва опашката на пода , изсеква се и изрича ядосано :

-           Дойдох тук да си нахраня коня и да го почистя , щото тия цигани , дето сте ги назначили за животновъди  нито го зобят както требе , нито го сайдисват. Така си лежи върху лайната , заваллията.

И заключава наставнически:

-           Едно време в казармата  фелдфебелът само да забележеше в конюшнята по земята конски фъшкии, туряше ги в каската на дневалния и му я нахлупваше на главата . Така като ви гледам вас- всичките- хайлязи с хайлязи  комунистически – по една каска с фъшкии ви са малко. Само дето зяносвате на ората имота и добитъка.

…И сте седнали  тук да плюскате и да пиете без мене . Такова нещо в това село  още не се е чувало , нито виждало.

При тези строги думи дядо Тоню сяда решително на софрата  пред слисаните погледи на компанията , придърпва към себе си пълната кана с искрящо червено вино , а с другата ръка набучва на вилицата една едра пържола.

 

 

 В кръчмата една компания пийнали мъже тихо си приказват . Очевидно става въпрос за някакъв заговор.

-           Море моята  Тина  напоследък много често започна да оди на черкова  да се причестява –споделя единият от групата –опърпан , брадясал селянин  с мазен каскет.

-           И моята Кина- също – подкрепя го съчувствено съседът му – имала много грехове.

-           Ами и моята –допълва третият- той попът много умеел да опрощава греховете.

-           Тя таа работа –гали ба- ми се види малко сумнителна- обажда се голобрад червендалест селянин- ждъ требе да я проверим.

-           Искаш да кажеш , че попът  май ,май…такова…-поглежда го подозрително другият отсреща.

-           Аха- баш това искам да кажа – потвърждава кьосето- нефелна ми се чини работата.

Последният от групата –едър разплут селянин – нищо не казва  Само поглежда кръвнишки ,

изпсува през зъби и излиза навън кандилкайки се , без да си плати сметката.

-           Какво му става на тоа?- промърморва учудено единият.

-           Казва ли ти някой – вдига рамене другият.

-           Море тя жена му комай нещо е надула корема.

-           Че какво от това? Да е живо и здраво! Да е хаирлия!..

-           И аз така викам,  само че той се върна от затвора преди няколко дена.

-           Аха…

Те се споглеждат съчувствено.

-           Много сумнителен е тоа поп- подхваща отново първият.

-           Руча блажно и по велики пости – констатира вторият.

-           И вино без луканки не пие…

-           И чете евангелието отзад – напред.

-           Хич не му е чиста работата .

-           Ждъ требе да го проверим.

 

 

 

Малко по- късно в черквата  влиза тантуреста селянка със забрадка, като навежда свенливо глава прикривайки лицето си. Поп Дончо е сам в криптата. Той отпива блажено от бутилката  и отхапва поредното парче луканка. Физиономията му е разцъфнала от блаженство. Носът му и още по- червен от обикновено , а очите му лъскат .Личи си , че е пийнал здравата. Наоколо се търкалят празни бутилки. Когато селянката се появява , физиономията му съвсем разцъфтява.

 

 

 

-           Идваш тъкмо навреме , чадо- изтананиква той  и грабва евангелието- Господи, помилуй!

Селянката се приближава боязливо и се оглежда.

-           Ела, ела , не страхуй ся -подканва любезно поп Дончо –ела насам при дяда ти поп. Кажи сегинка какво има , чадо.

-           Ами ,дядо попе- измяучва жената с тънък гласец- грешна съм.

-           Нищо , чадо нищо – успокоява я той с блага усмивка  - сегинка дядо ти поп ще ти изкара всичките грехове. Я ела тук! Още по- насам .    Целуни сега евангелието . Кажи сега :”Господи помилуй!”

Докато тя се усети, отгоре се спуска  клюсата  и главата остава заклещена от другата страна..

Тя се дърпа подплашено , но усилията остават напразни. Главата все повече се заклещва а задникът безпомощно стърчи .

В това време забрадката се изхлузва е се оказва , че тя не е “тя “, а е той- онзи голобрад селянин  от компанията в кръчмата , който пръв се бе усъмнил в “негово  светейшество “поп Дончо.

Последният не забелязва промяната и заобикаля отзад , все така кръстейки се благочестиво.

Онзи започва да вика и да псува.

-           Абе, дядо попе, мамка ти ,аз съм мъж…

-           Чадо – отговаря със съчувствена въздишка поп Дончо-  Трябва да прогоним нечестивия…

-           Попе, спри, мъж съм !- вика кьосето  и главата му , останала  безпомощно от другата страна на паравана, става все по-червена . После очите му се ококорват, вратните му жили се издуват  и внезапно започва да му расте брада – дълга и черна.

 

 

 

Сутринта кака Нейка мете пред къщи  и  наднича през оградата .

Живко- по малкият брат на Кънчо кара говедата на говедаря  и като я забелязва се опитва да се скрие. Само че тя е по- хитра и бързо изкача на улицата.

-           Живко,- припка тя по него  - Живко бре, ела какин , да ми помогнеш да преместим спалнята , че бачо ти Иван все няма време от това пусто пиене.

Живко разбира, че е попаднал в капан, но няма как да откаже . Нагонва говедата нататък и се връща при кака Нейка, като се озърта гузно и подплашено. Каката любезно го подканя:

-           Ела, какин, ела! Ела тук- в спалнята.

Когато Живко влиза в спалнята, тя вече е полуразголена- как  ли е успяла толкова бързо -и уж разчиства  наоколо.

-           Седни  тук, ето тук- приканва го тя гальовно и го настанява на дивана , след което започва да мести разни предмети, да се дупи и да почиства килима , а изкусителният и задник, полуприкрит с някаква къса мантичка , уж случайно е все извит към младия гостенин , който вторачено гледа нататък , а устата му е зинала в някаква полуидиотска  гримаса.

Кака Нейка забелязва въздействието и му се усмихва подканващо. Това е повече от достатъчно.

Младокът се хвърля към нея като шахън, търкулва я на килима и мигом се напъхва между чатала и.

След малко откъм стаята  се чуват специфични звуци , напомнящи мяукане и мъркане.

 

 

Една сутрин  в кръчмата някой забелязва, че Чикчирика го няма. После всички , които  сутрин рано пият бира  за изтрезняване , констатират, че  Чикчирика го няма. Такова чудо не беше възможно да се случи. Всички тук знаят , че сутрин рано  Чикчирика чака пред кръчмата , за да я отворят и да си поръча най –напред бира. В това отношение той е винаги пръв.

-           Няма го – потвърждава за пореден път дядо Петко – требе нещо да се е случило.

-           Непременно нещо се е случило- подкрепя  го Гьоката от другата маса.

-           Случило се е ами- обажда се дядо Балю- може да е паднал в някоя канавка .Може и да е пукнал.

-           Никогиш- оборва го  дядо Видю –котето . Днеска – баш на задушница, когато има толкова пиене , Чикчирика няма да умре по никой начин. Всички може да изпукат ,само не и той.

 

 

 

 

 

 И все пак слухът , че Чикчирика е умрял постепенно надделява.

Малко по- късно през кръчмата наминава поп Дончо  да се подкрепи с червено винце и създърма  и потвърждава слуха:

-           Предал е богу дух заваллията- обяснява той с необходимата тържественост- Сабахлен рано Таира- циганина го намерил вкочанен в канавката , като изкарвал прасетата на къра. Само на петдесетина метра от къщи паднал и не станал. За малко да го изядат прасетата. Добре , че Таира ги видял и ги разгонил с тоягата .

-           Бог да го прости!- кръсти се Анкин Колю-Умря като мъж. Де всеки му такава смърт.

-           Такава е божията воля – проповядва поп Дончо- всички един ден ще се явим пред всевишния.

-           Аз пък докато не го видя в дупката ,не вярвам- скептично отбелязва дядо Видю – той и друг път е  “умирал”.

Влиза кмет Пейчо и също потвърждава :

-           Прегледа го  докторът и констатира смъртта- отбелязва той- вече го зачеркнахме от списъците  на кметството .След обед ще е погребението . Тялото на покойника ще бъде изнесено за поклонение в черквата.

-           Абе, чини ми се че малко сте поизбързали- зарича се дядо Видю- като нищо може и да възкръсне.

-           Боже , прости му!- кръсти се поп Дончо- той не знае какво говори.

 

 

 

Църквата на село Мамульово .

Погребението на Чикчирика.

В средата на помещението е ковчегът с тялото на покойника. Погребението е скромно. Ковчегът е обикновен – производство на фирма “Последна грижа” Има няколко букета с цветя , няколко бутилки с ракия до главата на покойника – очевидно без ракия , той и на оня свят не би отишъл- а освен това някак странно се бе разхубавил в тази поза- бабичките са почти очаровани. В ръцете му е напъхана една дебела свещ , а наоколо димят няколко по-малки лоени свещи.

Поп Дончо размахва кандилницата и каканиже неразбираеми за никого и за него самия словоизлияния на някакъв набеден църковнославянски, който би затруднил и самия Господ- бог.

Попът е видимо пиян ,но успява юнашки да запази равновесие.

Бабичките се кръстят и вият на умряло. Тук са и  юнаците от тайфата на Чикчирика, откровено пияни , но с дружни усилия стоят на крака и активно се включват в ритуала.

-           Бог да прости нашего приятеля – раба божи Ристьо- Чикчирика- намила непрестанно поп Дончо.

-           Бог да прости Чикчирика – повтарят хорово юнаците  и отпиват от бутилката, която бързо намалява.

-           Олеле, бре Ристьооо!- вие бабичката на Чикчирика – Как можа по никое   време да пукнеш,

бреее!…Гиди, дърти вампириноо…И менека горкана да остави-и-ш. Заради тая пуста ракияяя…

Ракия ощеее- мастикааа… Барем по- рано да беше пукнал бреее! Та и аз да се куртулисам като оратааа. Дорде бях ощеее   по-младааа…друг чиляк да си намеряяя… Ами сега на дърти годиниии

за нищо веке  не ставааам. И господ биля мъъ не искааа.

Бабичката още дълго кълне и нарежда. Поп Дончо фъфли баналности.

Дядо Вълю- македонеца –бежанец от Беломорието – се изрепчва да държи надгробно слово. Той е вече  пиян до козирката и едва пази равновесие.

-           Ристьо, Ристьо, скъпи приятелю –нарежда вдъхновено дядо Вълю- Я коги ти окам на тебека:

“Пий Ристьо, мастиката со вода!” Ти-“Не-чиста ке я пием!”

“Пий, Ристьо мастиката со вода!”

“Не, -чиста!”

Леж сега у гроб студен , майцу да ти ебем! Амин!

-           Амииин!- поддържа темпото поп Дончо и размахва кандилницата с тамян току под носа на мъртвеца.  

Бутилката прави още един оборот в ръцете на юнаците и съдържанието окончателно приключва.

Останалите ,които не са куснали при последното завъртане се оглеждат неспокойно.