Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2007 21:05 - Инспектор Топузов се намесва
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 924 Коментари: 1 Гласове:
0



гротески                                                      

 

                                  

 

Ситуацията се изясни веднага. Нямаше място за много умуване. Още в началото по време на разпита на онзи разплакан човечец инспекторът установи дедуктивно, че извършителят на престъплението може да бъде само един. Налице бяха достатъчно мотиви и многобройни факти, доказващи както наличието на сериозно престъпление, така и конкретния извършител. Човекът съвсем простичко хлипайки обясни, че намерил жената умъртвена по най- жесток, дори садистичен начин с многобройни порезни рани и пробождания, осъществени с обикновен кухненски нож за рязане на хляб. Оръжието на престъплението бе представено  и ситуацията се оказа недвусмислена. Инспектор Топузов го прибави към останалите веществени доказателства.

-         А медицинска експертиза  правена ли е?- попита инспекторът.

-         О да – отговори тъжителят- човекът много бързаше за мач и нямаше време, но документът е готов. Ето го.

-         Резултатите от аутопсията?

-         Има ги. Екипът празнуваше някаква годишнина, но въпреки това дойдоха хората и свършиха работата на място и много компетентно. Докторът подписа смъртния акт.

-         Да, да , да- ясно. Касае се за насилствена смърт. Престъпление от много тежък характер. Приятелю, колкото и да е неприятно, трябва да ви кажа истината. Заподозряна е собствената ви съпруга.

-         И аз така мисля- проплака човечецът.

-         А потърпевшата вероятно е вашата любовница.

-         Би могло да се каже. Всъщност, наистина я обичах. Беше толкова отзивчива и нежна…

-         Но къде е тя сега?

-         О аз вече я погребах. Няма смисъл да я гледам в такова състояние. Къса ми се сърцето.

-         Така, така. А сега подпишете жалбата и да преминем към действие.

Инспектор Топузов беше изключителен специалист в бранша и признат ерудит. Известно бе, че работи по свръхмодерна система, осигуряваща разкриването на престъпленията преди те да бъдат извършени- „системата за предварително въздействие.”  Беше разработил и приложил с успех тази система още по времето на  развитото социалистическо общество, когато враговете щъкаха на всяка крачка като лисугери и се опитваха да сложат прът в колелото на прогреса. Тогава той работеше в системата на сигурността и неведнъж бе разкрил и предотвратил вражеските намерения. В аналите все още фигурират изявите му, които не бяха една и две: предотвратяване на саботаж  в института за рециклиране на клечки за зъби, разкриване на диверсия в института за изкуствено оплождане на пчелите майки; една партида импотентни търтеи бе върната на доставчика, още една диверсия в завода за производство на електронни гайди- прототипът изсвири фалшиво долното „ми” на една репетиция на  Лунната соната, както и провокацията в института за облагородяване на пшеницата с троскот, в резултат  на което се получи само  троскот; оказа се, че на Трофим Денисович врагът е пробутал некачествена водка.

И така нататък. По- късно по време на голямата мимикрия когато модерните леви направиха десен завой и враговете станаха баш приятели, той продължи работата с неотслабващо темпо, но вече в криминалния отдел, където със същия успех прилагаше изпитаната система за  изпреварващо въздействие. За него  разкриването на поредното битово престъпление, явно от ревност, беше фасулска работа. Когато доведоха предполагаемата извършителка- госпожа Пешева, убеждението му се затвърди окончателно. Госпожа Пешева беше едра кокалеста особа с малки черни очи, които се въртяха неспокойно, черни сключени вежди, черна сплъстена коса, ниско чело, брадавица с косъм на лявата буза, голяма уста с обратна захапка- с две думи- достатъчно непривлекателна личност, а освен това непрекъснато  правеше някакъв нервен тик, клатеше се като махало на часовник и сумтеше. Абсолютно ясна работа. Инспекторът дори не се замисли.

-     Защо убихте госпожица Милка?

Точно така.- Удар от воле и право в целта. При този похват заподозреният веднага осъзнава , че е разкрит окончателно  и няма смисъл да се опитва да извърта.

-         Ами тя…Ами тя е една долна курва- изпищя истерично жената и увеличи амплитудата  на клатенето- опитваше се да ми отнеме съпруга.

-         Говорете по същество! Какво точно се случи?

-         Ами, ами…случи се. Хванах ги на калъп. Ето това се случи. Там –в собствената ми спалня. Връщам се по- рано, защото ни освободиха от работа и…

-         И после?

-         Какво после? Той хукна да бяга, а онази я побарах и…

-         И с кухненския нож и видяхте сметката.

-         Че какво толкова е станало. Няма да я галя я. Мръсницата му с мръсница! Тя да ми отнема мъжа, а аз да я гледам и да тъпея. Нарязах я на парчета, мамицата и мискинска.

-         Аха, аха, значи признавате?

-         Признавам, та какво толкова …

-         Така, така. Ето подпишете протокола!

В съда процедурата беше максимално опростена. Следствието и прокуратурата си бяха свършили работата с вещина, уликите- безброй, оръжието на престъплението- на лице, признанията на обвиняемата- предостатъчно, така че изходът от делото не подлежеше на съмнение. Никой не обърна внимание на забележката на адвоката за липсата на труп: „ Но къде е трупът, господа? Някой виждал ли е този труп?”

На което прокурорът възрази убедително:

-         Ами защо е необходимо всички да го видят? В съда ли да ви го доставим или в апартамента? Той който е трябвало да го види, го е видял.

Възражението беше прието с доброжелателни усмивки. Съдията – сериозен плешив господин на средна възраст не желаеше да се занимава с подробности.

-         Кажете, госпожо, не се ли притеснихте да посегнете на живота на човек?- произнесе патетично прокурорът в края на обвинителната реч.

-         Но за какъв човек говорите, бе вие имате ли акъл!- крещеше запенена подсъдимата- Та това не е никакъв човек. Отрепка някаква. Долна курва.

-         Все пак, това е хладнокръвно убийство- обади се съдията- не трепна ли ръката ви? Не се ли осъзнахте?

-         Ама какво убийство? Дето нарязах онази ли? Абе вие луди ли сте!

-         Как какво, как какво? Господин Пешев, вие познавате жертвата. Как изглеждаше?

-         Беше красива. Много добра и много отзивчива- произнесе хлипайки човечецът- никога не ми се караше, не ме биеше. Лъчезарна и любеща.

-         Ще ти дам аз на тебе една лъчезарна и любеща, гиди мръснико!-стрелна го вбесена подсъдимата- За мене хич не се сещаше, а онази… Как не можах аз тебе да побарам, ама много бързо бягаш…

-         Госпожо, отнемам ви думата. Това тук е съд , а не семейна разправия.

-         Но той е виновен за всичко. Ах как не успях да го хвана!

Подлютената жена мяташе мълнии наляво и надясно и непрекъснато усилваше амплитудата на клатенето: наляво- надясно, напред и назад. Като метроном. ? Брадавицата и посиня и косъмът се накъдри.

-         Ето виждате ли, господин съдия- виеше от възмущение прокурорът- та това е по- лошо и от рецидив. Да се заканваш със саморазправа в самия съд. Очевидно имаме работа с особено опасна маниакална личност.

-         Каква кална личност  съм аз , бе тъпо копеле! Майка ти е кална личност…

-         Госпожо, замълчете! Нямате думата – кресна съдията- Намирате се в български съд- светилище на справедливостта. Да дойдат квесторите!

Квесторите се намесиха и въдвориха реда.

Адвокатът- едно доста младо момче- просто нямаше за какво да пледира. Той само  повтаряше своя призив, на който никой не обръщаше внимание:

-         Ваше превъзходителство, поради сериозността на обвинението, аз още веднъж пледирам да бъде направена ексхумация на трупа, ако изобщо съществува такъв. Защото попитах тук и там, но никой не е виждал въпросния труп. Дори роднините на потърпевшата ги няма никакви. А би трябвало да ги има, нали така? Коя е тази госпожица Милка? Каква е? Има ли я в регистрите на общината и  ако не, защо не? Господин съдия, аз настоявам!..

-         Абе момче, ти слушаш ли се какво говориш?- махна с ръка съдията- за каква ексхумация говориш? Остава сега да хукнем по гробищата да разравяме трупове и още по- лошо из регистрите на общината. Ще хванем алергия от прахоляка. Подсъдимата си призна вината и това е съвсем достатъчно за една нормална присъда. Няма по- добро доказателство от самопризнанието. Аз мисля, че изразът:  „Нарязах онази ”е достатъчно показателен. Продължете разпита на свидетелите!- обърна се той към прокурора.

-         Остава най- важният свидетел – инспектор Топузов.

Свидетелят незабавно се появи и положи клетва.

-         Какви са вашите аргументи по това дело?- попита прокурорът

-         Налице са един влюбен мъж и една ревнива съпруга- започна инспекторът. Мотивите за престъплението са съвсем елементарни. Ревност. Освен това ме впечатли отсъствието на улики. А това е особено подозрително. Разработвайки системата за предварително въздействие, съм се натъквал на изумителни ситуации. Първата работа на извършителя на престъпно деяние е да се опита да заличи следите  максимално. И понякога успява. Очевидно имаме налице подобен случай. Липсват дактилоскопични отпечатъци; значи извършителката ги е изтрила много внимателно. Липсват следи от кръв; значи извършителката е измила и избърсала всичко. И то така си беше- къщата беше почистена  и лъсната до блясък; защо пък точно сега? Абсолютно нагласена работа. Според мен най- сериозната улика е пълната липса на улики.

-         Нямаше ли по ножа следи от кръв?

-         Имаше, но кръвта беше от кокошка. Невероятна маскировка. Носих за изследване в лабораторията, а докторите изпокапаха от смях.

-         Хм  ясно, че ще е така. Кой оставя човешка кръв върху ножовете.

-         Не е от кокошка, а от петел- възрази свирепо подсъдимата- те каквито съдиите, такива и докторите.

-         Стига, достатъчно!- кресна съдията- Госпожо, мерете си думите! Няма значение дали е кокошка, петел или камилска птица. Продължете!

-         Очевидно госпожица Милка е била много красива, защото открих една нейна фотография сред вещите на господин Пешев и я преснимах с неговото любезно разрешение. Прибавям я към веществените доказателства, тъй като защитата си позволява да поставя под съмнение  нейното съществуване. Несъмнено една красива жена предизвиква завист и злоба у съперничката си.

-         Красива я! Толкова ви е акъла на вас мъжете- кресна разярена обвиняемата –продавате се за една шепа вълна. Видите някоя разгонена въртиопашка и веднага хуквате по нея. Няма ни срама, ни очи.

-         Този факт се прибавя към останалите факти и към самото  самопризнание на заподозряната- продължи инспектор Топузов без да и обръща внимание- Очевидно престъплението е извършено от ревност и е спонтанно.

-         Оставете заключенията на нас; вие се придържайте към фактите- коригира го съдията.

-         Именно това правя. В следствения протокол е записано, че самопризнанието е направено доброволно и без никакво възражение.

-         Разпитът в присъствието на адвокат ли беше проведен?

-         Не, но това не беше необходимо. А и заподозряната не го пожела изрично. Тя веднага потвърди: „Да, нарязах я и толкова”. Без никакви угризения. Все едно е нарязала зелка или новогодишна баница.

-         След това?

-         След това се измила, почистила и слязла в барчето да пие кафе.

-         Доволна и щастлива?

-         Доволна и щастлива.

-         А трупът?

-         След инцидента господин Пешев се завърнал много притеснен и намерил трупа  в  спалнята.

-         Беше безутешна скръб!- проплака жално осиротелият господин Пешев- взех моето мъртво момиче на ръце и го пренесох в гаража. После се обърнах към погребално бюро Танатос, набавих ковчег, цветя, разговарях с поп Харалампи относно погребението и той се отзова като всеки добър християнин. На следващия ден я погребахме в централните гробища. Беше скромно погребение , а поп Харалампи произнесе най- прочувственото си слово. Много, много ми е тежко!

-         Да, разбирам ви и ви съчувствувам. Моите съболезнования. Но сега сме се събрали за друго и трябва да приключим с казуса. Съдим съпругата ви за убийство. Очевидно ще искате да прекратите брака си.

-         Ами, ами…

-         Аха, аха, само смей да го направиш, скапаняко!-изрева страшилището от подсъдимата скамейка и впи свирепо очичките си в разтреперания човечец- Ще ти откъсна топките моментално.

Онзи примигна, примигна и седна кротко на мястото си. И се сгуши като подплашен заек, сякаш очаквайки всеки момент да се стовари нещо тежко върху главата му.

-         Ама вие няма ли да млъкнете най- после!- изписка в свръхестествен фалцет съдията  и затряска с чукчето по бюрото- Всяка подобна реплика утежнява и без това тежкото ви състояние. Адвокат, вие имате думата.

-         Вече казах и повтарям- отговори в крайна изнемога младият мъж- няма труп, няма улики, няма свидетели, нищо няма… За какво престъпление говорим? Дори главният свидетел- полицейският инспектор- не извади нищо от торбата. Улики нямало, но имало мотиви- много велико откритие. Липсата на улики било най- сериозната  улика- ама че смехория. Решението на проблема вече съм го казал и вие го знаете. Ексхумация.

-         Напротив, има престъпление!- подскочи прокурорът- Има факти, има свидетели, има признание. Нека да не лаем на вятъра.

-         Присъединявам се!- отсече съдията- Престъплението не подлежи на съмнение и смекчаващите вината обстоятелства са твърде спорни. Все пак вземам ги предвид и осъждам обвиняемата Пешева за непредумишлено убийство, предвид факта, че е била в състояние на афект и не е съзнавала добре какво върши. Давам на осъдената  възможност да изкаже последната си дума.

-         Майната ви на всички!- кресна съвсем вбесена осъдената – Затвор за едно нищо. Онези мафиоти дето крадат, стрелят и пласират дрога  си развяват свободно байряците, а аз в затвора за една скапана дрипа. Ама вие сериозно ли? А аз си мисля- тия пък в ред ли са, що ли? Нямаше да я накълцам тая отрепка, но се ядосах най- вече заради колието.

-         Колие ли, какво колие?- втренчи се в нея съдията.

-         Как какво? Онова златното с някакъв зелен камък, дето и беше закачил на врата моят хубостник. На мен за двадесет години брак една медна дрънкулка не ми е купувал, а на нея – златно колие с камък. Така ли!?

-         И къде е сега това златно колие?

-         От къде да знам. Като нищо може да я е погребал с него. Той е достатъчно сбъркан, за да го направи.

-         Хм- троснато изръмжа съдията- Хм. Адвокатът беше прав. Нареждам да се направи ексхумация. Нареждам още сега- веднага да бъде изпратена полицейска охрана на гроба. Закривам заседанието.

На следващата сутрин многоброен екип от експерти се появи на градските гробища. Присъствуваха съдията, прокурорът, адвокатът, доктори от патоанатомията, група полицаи с автомобили. Гробът бе разкопан и ковчегът- внимателно  изваден  на повърхността. Стандартен ковчег на погребално бюро Танатос. Внимателно отвориха капака и всички впериха очи в съдържанието. Съдия, прокурор, доктор, полицаи. Експерти и вещи лица. Сериозни и заинтригувани.

Съвсем нормална гледка. Цветя и още цветя. Все още свежи. Някаква дантелена завеска. Докторът внимателно я отмести. Всички зяпнаха и се ококориха.

Отдолу се показа усмихнатото гумено лице  на стандартна надуваема кукла- секс играчка от магазина за секс артикули. Красива и нежна. Срязана напряко и по диагонал с явна злоба. Бижута, разбира се, нямаше, а не можеше и да има. Циганите- гробари отдавна си бяха свършили вещо работата.  Потресът продължаваше.

-         Милке!- изписка жален гласец  и сред шашнатата група експерти се втурна разплаканият господин Пешев- Милке, любов моя, какво ще правя сега без тебе?

 

Р

 

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. raders - ===
17.06.2007 23:04
И не е нужно. Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 921968
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031