Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2007 17:34 - Casus improvisus
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 737 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  гротески
                                                              

                                                          

Сутринта рано  в къщи нахлуха едни типове с качулки и ме арестуваха. Без много обяснения и без да реагират на протестите ми , те ме набутаха в един джип  пред очите  на поне десетина  ранобудни бабички от блока и  и ме откараха в полицейското управление. Там ми беше обяснено , че срещу мен е повдигнато сериозно обвинение. На възмутените ми въпроси бе отговорено максимално лаконично: “ Ти знаеш защо” Там е работата , че не знаех и не можех да се досетя. Няколко часа по- късно ме отведоха при следователя и там ми бе връчено обвинението.
- Обвинен сте в системен сексуален тормоз- заяви той самодоволно – ищца е вероятно бившата ви секретарка.
Това изявление направо ме гръмна от упор  и аз се облещих. Проблемът беше такъв, че аз не съм имал никога нито бивша, нито настояща секретарка. Работата ми не се нуждаеше от подобни услуги. Споделих тези факти  , но онзи само се усмихна и  подхвърли загадъчно :
- Хм, ще проверим това.
След това ме накара да се подпиша под показанията си  и толкова.  Не ме пуснаха веднага, защото такова било прокурорското нареждане и любезно  ми обясниха, че се налага да остана още двадесет и четири часа. По закон.
Няма как, примирих се и зачаках. Щом е такъв законът, няма мърдане.  На следващия ден ме освободиха, но след няколко дена пак ме арестуваха.
- Заподозрян сте в системен сексуален тормоз – потвърди следователят.
Айде пак. Абе няма ли да мирясат най – после тези хора!
- А стига, бе !- ревнах аз като ранен динозавър- Докога ще ме дъфчите за тези щуротии; нали ви обясних миналия път, че нямам секретарка и никога не съм имал.
- Момент, момент – усмихна се снизходително следователят, сякаш искаше да каже: “този път няма да ми се изплъзниш, драги”-нали вие сте господин Роки?
- Роки – трепнах аз и нещо ме жегна- да аз съм  Роки, но това  е просто литературен  псевдоним и няма нищо  общо със случая. Пиша някои неща в литературните сайтове на Интернет с този  ник.
- Ето виждате ли как нещата си идват на мястото.  Значи Роки. Аха…
- Е да Роки . То и кучето ми е  Роки  и какво от това?
- Ами нищо особено. Ще ви прочета само част от свидетелско показание срещу вас, за да не се очудвате: “ Онзи ден  Роки  пак нападна  госпожица С. в градинката пред блока и искаше да я обладае.” Как ви изглежда това.
- Ха – шашнах се аз- ама вие сериозно ли се вързвате на тези дивотии? Нали беше уж секретарката ми, а сега и някаква си госпожица…
- Ще видим, ще видим – май доста похождения имате– сияеше следователят като затвори папката с досието – имаме и други показания на свидетели; ще разследваме целият случай, но ви обещавам , че няма да се оттървете лесно. За сега няма да ви задържаме, но се налага да не напускате града в близките дни до насрочването на делото.  Нали така , господин Роки?
И той ме избута любезно навън с все същата  очарователна усмивка , която недвусмислено изразяваше:” Няма да ми избягаш, приятелю. Спукана ти е работата."
Е това ме довърши. Всичко друго можех да очаквам от тази сбъркана държава :
Да ме обвинят в укриване  на данъци, въпреки, че нямам бизнес и  лична собственост, да ме обвинят във фалшифициране на пари, въпреки , че изобщо нямам пари, да  ме обвинят в превишена скорост, въпреки  че нямам и не карам автомобил;  могат да ме обвинят, че съм прелъстил и изоставил  прабабата на уелския принц колко му е, но баш  обвинение в сексуален тормоз на някоя си госпожица  С. , дето хич не познавам , това не съм го и сънувал.  Коя ли пък е тази незнайна  възлюбена; мъча се да си припомня физиономиите  на всички  по – симпатични госпожици от квартала, но нищо не ми просветва. Майната му!
Общо взето, излизам често в градинката пред блока,  за да поразходя кучето, но там се мотаят всякакви: и госпожици, и бабички, и  какви ли не щеш – някои с кучета, други  с внучета, трети  с гаджета; многообразието  е предостатъчно, но никак не се сещам за въпросната госпожица. Направо ме заинтригува и имах чувството, че като нищо мога да се влюбя. Общо взето започнаха  да ме отбягват , защото  си бях спечелил лоша слава : бабичките ме заобикаляха отдалеч и твърдяха, че съм прибирал разни отрепки в апартамента и сме правили  оргии и групов секс. Слуховете ставаха все по- страховити.
Наскоро след това  отново ме откараха  с белезници като  опасен  рецидивист и ме набутаха  в една килия в следственото.
Разбира се, отричах всичко, защото обвиненията  бяха хем абсурдни , хем смешни, въпреки че не можех да се смея, а повече се ядосвах ; нищичко от това, което ми  вменяваха не можех да проумея.
“ Роки ли си ?””Роки съм “.” Познаваш ли  госпожица С?” “ Не я познавам”. “ Аха, значи отказваш да сътрудничиш.” “Майната  ви!”
Айде обратно в килията. Добре че насрочиха бързо делото, иначе щях да побеснея от ядове. Ревях и псувах като каруцар - отначало съвсем нелитературно, но впоследствие се доошлайфах и псувните ми  започнаха да звучат все по- поетично, дори ги римувах в някакъв все по – лиричен ямб и ако ме чуеха моите приятели от  литературния сайт, щяха да се сбъркат с неограничените ми способности  да съчинявам поетични  и възвисени  псувни, към които като нищо могат да се прибавят и ноти  и да се изпеят така, че  Азис ряпа да яде.   Нещо от фасона на :
                                “ Мамицата ви красива
                                   ще направя аз щастлива”…
Съдът беше в пълен състав и публиката – също . Нямах представа колко много кибици може да събере едно такова шантаво дело . Освен от нашия блок, бяха дошли и от съседните  , че и по нататък. Всички искаха да видят изверга , сексуалния маниак, който се нахвърля като шахън  на клетите госпожици.
Всички роднини : каки, баби, лелки , вуйни  и пр. Дори бившата ми съпруга се появи по едно време  и се кротна на първия ред  с някакво свирепо изражение на ядосан  булдог, сякаш искаше да ме сръфа, сдъфче и смели.
“ На мен, значи, нявгаш все не можеше, все уморен беше, все зает, а сега си хукнал на госпожици да налиташ; ще ти дам аз на тебе едни госпожици! Ще ти дам един сексуален тормоз…”
Тук са адвокатите на ищцата , прокурорът  , секретарките и пр. Но ищцата по някакви особени съображения липсва – чудя се коя е.
 Аз нямам адвокат ; не ми и трябва . Достатъчно съм ядосан , за да  ме ядосва и адвокатът. Пък и нямам с какво да му платя.
- Подсъдими, моля вашето име  и презиме! – включва съдията  и удря по бюрото.
- Радев  Р.С.
- Радев, значи вие сте прословутият Роки?
- Аз съм прословутият Роки.
- Запознат сте с обвинението ?
- Запознат съм с обвинението, но не съм запознат с потърпевшата . Все пак когато възнамеряваш да прави секс  с някоя, трябва поне да си я виждал.
- Не се притеснявай, ще ти се изясни – обади се тържествуващо прокурорът  и размаха една папка- ето ги доказателствата…
- Давам думата на  обвинението – обяви съдията – по възможност по- кратко  и най- главното.
- То е предостатъчно- отговори  прокурорът- Значи в продължение на  няколко месеца обвинаемият Роки  системно е тероризирал младата госпожица   С. с недвусмислени сексуални  предложения, с което  е нанесъл непоправими морални травми на последната . Дори си е служил с груби посегателства  на публични места. Има множество свидетели и свидетелски  показания , потвърждаващи последното.  Вярно ли е това , тосподин Роки, ще отречете ли  очевидните факти?
- Мамка му !- ревнах аз от гняв и обида  като заклет еретик пред  съда на инквизицията – Ами дайте поне да я видим тази госпожица  дали си заслужава тормоза!
- По- кротко , и това ще стане. Вие кажете вярно ли е или да викам свидетели?
- Викайте свидетелите , дайте да ги видим!...
- Аха значи се  заканвате и  на свидетелите… Да влезе госпожа Петрова!
- Момент – намеси се съдията – какво е мнението на защитата ? Къде е защитата?
- Не ми трябва защита , аз съм си защита – чакам да видя какви дървотии ще ми се сервират.
- Подсъдими, дръжте се прилично!- сряза ме съдията – намирате се пред  български съд и отговаряте  пред  сериозно обвинение.
- Виждам , виждам , много сте сериозни…
- Да влезе свидетелката !
Свидетелката се появи моментално. Беше една заоблена лелка от квартала - някъде към стотина кила.  По цял ден седи на пейката  пред блока  и  знае всички клюки. Виждам я често и   в градинката с другите лелки .
- Госпожа  Петрова , заклевате ли се да казвате само истината ?
- Заклевам се.
-  Какви са вашите впечатления от поведението на този  Роки.
- А- а  Роки ли ? Ами хич не са добри  - отговори лелката -  Много е темпераментен .
- Темпераментен ?- лукаво подхвърли прокурорът- Какво имате предвид, как се държи той с госпожица С. ?
- Ами като я видя, втурна се и я подгони към храстите.
- Подгони я ? А тя ?
- Тя бягаше … Бягаше докато…
- Какво , какво ?- скочих аз – Абе вие луди ли сте !
- Подсъдими седни !- прекъсна ме  съдията – нямаш  думата. Още един такъв  ексцес и ще  те пратя в карцера.
В същия момент се намеси и бившата ми съпруга – сърдита и страшна. Тя пристъпи освирепяла  към мен и в очите и святкаха мълнии.
- Значи така а ?! Подгони я, а тя бягаше … А мен…
- Госпожо , назад ! Вие също нямате думата . Изведете  я ! Да дойдат квесторите!
Разгеле, квесторите дойдоха и изкараха навън разярената  бивша. Оттърваха ме. Прочее, между другото ще спомена, че разводът  ни се състоя по нейно желание и мотивът беше , че не съм и обръщал достътатъчно внимание: “Значи, аз го чакам сама в леглото, студено ми е , а той…” и т.н. Няма да се впускам в подробности.
- Да влезе вторият свидетел !- обяви  съдията
- Вторият свидетел госпожа  Станка!- повтори прокурорът.
Въпросната госпожа цъфна незабавно.
“ Заклевате ли се?... “ и т.н.  Процедурата се повтори.
- Какво  знаете по въпроса ? Какво видяхте в неделя привечер?
- Ами Роки  я подгони и тя бягаше…
- А защо бягаше ?
- Ами той е един такъв  напорист…
- Напорист? Хм, интересна работа. Той трябва да е много любвеобвилен този Роки.
- Любвеобвилен е и …
- И какво ?
- И много налита. Скача и ръмжи…
- Достътъчно – тържествуваше прокурорът- свидетелят е свободен. Няма какво друго да се добави. Става въпрос  за една  опасна хиперсексуалност, която трябва да бъде обуздана  от закона. В края на краищата ние сме правова държава.
- Нека да дадем думата и на защитата - обади се съдията – Няма защита . Подсъдими  какво бихте казали в своя защита ? Имате ли възражения?
- Имам , разбира се – беснеех аз -  вие как си я представяте тази работа ? Да я подгоня там  из градинката пред всички свидетели  посред бял ден , да я настигна и да скоча върху нея като нерез. Това да не е свинка , бе господа ? Или пък е някаква  кучка ?
- Виждате ли, виждате ли  какъв е  грубиян – изписка един  истеричен гласец и пред мен се изправи зачервеното като месечинка  от гняв лице  на съседката  Николинка – една доста емоционална стара  мома, която все наднича през шпионката, когато се прибирам в къщи- и как само обижда  моята малка  Сузи!  Кучка била… А тя е толкова ранима … И толкова нежно сърце има…
Побърках се. Коя ли пък е тази   толкова ранима Сузи ? Не познавам всичките и приятелки.
- Да влезе ищтцата  !- разпореди се съдията.
- Извикайте госпожица  Сузи!- повтори прокурорът.
Публиката стана на крака и всички се второчиха към вратата .  Аз също като шашав се взирах  и очаквах да видя някакво чудо – принцесата от приказките или нещо подобно. Ранимата госпожица  Сузи…
Миг след това в залата влезе малко момиченце  на около десетина години – това беше едно съседско дете-  и носеше в ръцете си малка бяла булонка.
- Какво е това, какво е това куче в залата! – кресна съдията – Веднага вън!
- Но ваше превъзходителство, това е моята госпожица  Сузи – реагира с горчива тъга  съседката  Николинка  -  и тя много обича да бъде уважавана.
Забелязах как прокурорът се втрещи и получи някакъв нервен тик.
Съдията зяпна и няколко секунди не можеше да си затвори чеенето.
- Ахааа- изрече накрая той бавно и разбиращо- госпожица  Сузи . Малката булонка.  Но тогава всъщност , обвинението придобива съвсем друг характер . Касае се за содомия или нещо от този род…
После още известно време той се взираше като лунатик  в булонката и  изведнъж изпищя   срещу мене с няколко октави над  петолинието:
- Подсъдими  Роки, признаваш ли се за виновен ?! Копеле такова, ще те размажа…
- Не, не е този  Роки- обади се плахо момиченцето  с булонката – Това е чичо  Ради . Онзи Роки е пуделът  Роки. Той е един такъв  - палав,  а  Сузи малко се е разгонила…


Р.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 929648
Постинги: 372
Коментари: 1154
Гласове: 4076
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930