/ По мотиви на Здравко Попов /............................................................................................................. В края на краищата престъпникът беше арестуван. Заловиха го на местопрестъплението в присъствието на множество свидетели с цял чувал пари “в зелено”, които бе измъкнал от банковия трезор при въоръжен грабеж. Акцията бе ювелирна. Полицията, своевременно информирана, се появи тъкмо навреме, за да предотврати престъплението и пипне отдавна търсения бандит Роко Ганев - железния, от чиито набези бяха пострадали почти всички банки и трезори по Атлантическото крайбрежие - от Бостън до Флорида, които се намираха под контрола на неговата банда. Последната, състояща се от множество отчаяни главорези, придошли някъде от към источната част на Балканския полуостров, постепенно бе изтикала конкуренцията от стари мафиоти - предимно италианци, ирландци, руснаци, китайци и др. – към вътрешността на страната и се бе загмездила в богатите големи градове край Атлантика. Старите мафиотски кланове почти не успяха да окажат съпротива на нашествениците от по-ново поколение, прочути с агресивност и жестокост и свириха отбой, без дори да се опитат да седнат на масата на преговорите. Шефът на новопоявилата се банда - Роко Ганев - разполагаше с непоклатими аргументи при защитата на своята теза: Той стреляше без грешка, взривяваше офиси и автомобили на конкуренцията, взривяваше резиденции, кораби, самолети, хеликоптери, принадлежащи на старите босове. Отмъкваше и унищожаваше огромни пратки с наркотици, предназначени за други, отмъкваше дори чужди проститутки, а на сводницити удряше по един шут в задниците и ги прогонваше. С една дума – действуваше безкомпромисно. Наемните убийци, които биваха изпращани да го очистят, просто изчезваха безследно - някои в “цементови костюми “ на дъното на океана, а други - по-благоразумни - след откровена изповед и приятелска услуга - в китна триетажна къщурка с басейн край Ривиерата. Роко беше строг, но справедлив и се отплащаше за услугите. Прочее, залавянето му бе чиста случайност. Както в повечето случаи при наличие на предателство, така и при този, причината беше жена. Издала го бе бившата му любовница - филмовата звезда Лиза Хелиърс, която преспала веднаж с него и веднага зарязала съпруга си – някакъв филмов продуцент от Холивуд, щото Роко бил неотразим в леглото – нежен като орангутан и надарен като магаре - мечта за всяка разочарована съпруга. Щастливото съжителство продължило няколко месеца, но в края на краищата, както обикновено се случва, настъпили недоразумения, поради появата на някакво младо гадже - проститутка от пиацата, която Роко домъкнал в президентския апартамент след един запой в пристанищна кръчма. Лиза Хелиърс вдигнала страшен скандал, дори му ударила плесница пред цялата компания и Роко я изхвърлил в коридора с добре премерен шут в задника, което трябва да е било жестока обида за една филмова звезда, още повече, че наоколо дебнели журналисти и папараци, които своевременно отразили събитието по всички медии с невероятни подробности. Но наранената и отмъстителна звезда след това просто вдигнала телефона и се обадила на полицията, от където веднага пратили съгледвачи, а в последствие дори монтирали в апартамента скрити камери и микрофони. Арестуването мина без проблем. В действителност, грабежът се оказа солова акция на Роко, който се появи в банката пиян като мотика и заяви гръмогласно, че си свършил джобните пари; някакви хаймани го обрали на покер, поради което поиска от касиерката някой и друг милион в брой на заем и подхвърли един брезентов чувал, за да го напълни. Касиерката още преди да напълни чувала, напълни гащите, а всички посетители в банковия офис, като по даден знак, вдигнаха ръце. Прочее, пияният Роко беше извадил питолет - запалка, за да си запали цигарата и те го помислили за истински. В този момент се появи и полицията. Те нахълтаха въоръжени до зъби с автомати и голямокалибрени пистолети. Само дето нямаше базуки и гаубици. Нарушителят беше заловен и закопчан, докато дремеше на гишето, седнал върху чувала с парите, които касиерката в паниката му бе подхвърлила. Освен с белезници, го завързаха като суджук със сезалени въжета и с пранги на краката, защото от няколкото предишни ареста бе известно, че Роко - индивид, роден и отрасъл в някакво балканско село Мамульово, е надарен с исполинска сила и трошеше белезниците само с едно помръдване на китките. Оказа се, впрочем, че когато го арестуваха, Роко беше вече дълбоко заспал и когато старшото ченге самодоволно извести, че е арестуван по обвинение за грабеж, че има право да мълчи и т.н.- баналности, Роко само се изпърдя и промърмори на някакъв грухтящ език нещо от рода на:”… си ибало мамата”, след което захърка блажено. Но това беше всичко, което Роко Ганев - железния - произнесе. Разпитите в полицията и при прокурора не дадоха никакъв резултат. Индивидът мълчеше като пън, въпреки, че се трупаха многобройни обвинения срещу него. Просто си лежеше в килията, ядеше си чорбата с повечко хляб и не изглеждаше особено притеснен. Всички опити на районният прокурор да го сплаши и да изкопчи нови признания удариха на камък. Прокурорът трябваше да изгради обвинението на базата на свидетелски показания, които не винаги даваха резултат, тъй като понякога свидетелите в решаващия момент просто “онемяваха” и нищо не беше в състояние да ги накара да проговорят, а липсата на показания от страна на обвиняемия правеше процеса труден. Но адвокатът също не беше особено доволен от работата си. Пред него Роко също така мълчеше, очевидно нямайки му кой знае какво доверие. Защитата беше принудена да действа наслуки и да се надява на някакви процедурни грешки от страна на обвинението, за които да се залови, но общо взето ситуацията не изглеждаше блестяща. Съдебното заседание се ръководеше от известния със своята строгост съдия Джойнър. Той беше неумолим враг на мафията, поради някакви собствени мотиви и бе вкарал до сега толкова мафиоти и бандити в затвора за дълъг период, а някои и на електрическия стол, колкото никой друг. Достатъчно беше само да чуе израза: “Този е мафиот” и моментално изръмджаваше заканително: “Де електрически стол де !…” По време на пледоариите, съдията само мълчеше и гледаше обвиняемия кръвнишки. От своя страна Роко не слушаше нито обвинението,  нито защитата. Не обръщаше капка внимание и на съдията. Той ту се събуждаше, ту задрямваше на пейката на обвиняемите, а от хъркането му полюлеят се клатеше, което караше съдията още повече да се озлобява. Прокурорът направо беснееше. Адвокатът от време на време го сръгваше в ребрата, сериозно обезпокоен от развитието на процеса, но това имаше само временен ефект. Знаейки пристрастията на съдията, адвокатът непрестанно предираше:
- Господин съдия, моят довереник не е мафиот. Той е просто един инфантилен тип, дошъл тук заедно с другите, за да си изкарват прехраната.
- От къде е дошъл?- изръмджа недружелюбно съдията.
- Някъде от Балканите. Казват, че бил българин.
- Хм. .. Нищо чудно , страната се напълни с пройдохи от кол и въже...
Това беше подхвърлено между другото. От своя страна прокурорът Блеър не мирясваше и размахваше наляво- надясно своите папки.
- Господин съдия - подскачаше той - на лице са цял куп обвинения: Обир в Бостънска банка през 95-та година. Откраднати два милиона. Един полицай пострадал сериозно при опит за съпротива.
- Пострадал ли? Как пострадал – застрелян ли е?
- Не , но обвиняемият го ритнал и …бил откаран в болница.
- Защо в болница.
- Задникът му бил натъртен - все едно го е ритнал катър. Има медицинско свидетелство.
- Хм…
- Обир на банка във Филаделфия същата година - продължи прокурорът- милион и половина дефицит. Обвиняемият раздавал пари по улицата на минувачите. Хвърлял ги с шепи наоколо. 
- Хм…
- Господин съдия, протестирам! - изправи се адвокатът- При тоя случай моят довереник е бил в неадекватно състояние.
- Какво искаш да кажеш, Джими? - Бил е пак …попийнал… - Хм…То е ясно, щом е хвърлял пари по улицата…
- Това още веднаж доказва, че довереникът ми не е никакъв мафиот, а просто един – както самият вие се изразихте – Балкански пройдоха, надарен с голяма физическа сила, но с малко ум. Това не е характерно за мафиотите.
- Хм…
- Обир в Атлантическия клуб в Ню Йорк през 97- ма - продължи прокурорът - отмъкнати почти милион. Пострадали са и няколко почетни джентълмени.
- Господин съдия, протестирам! - подскочи отново адвокатът.- Тук става въпрос за скандал между комарджии. Играли са покер с белязани карти и са му отмъкнали парите. Той само си ги е възстановил…с лихвите.
- И колко са били лихвите?
- Около триста процента, господин съдия - намеси се прокурорът. Освен това са пострадали: мистър Смит- счупено чеене, мистър Харис - счупено чеене, мистър Бармс - трайна импотентност, поради удар в слабините.
- Пиян ли е бил?
- Пиян, господин съдия.
- Хм…
- Освен това - смъртен случай при обир на казиното в Маями. Похитени са два милиона и е загинал полицаят Блейк.
- Как е загинал полицаят?
- При престрелка, господин съдия.
- Кой го е застрелял?
- Той - самият.
- Как - той самият- обвиняемият ли?..
- Самият полицай, господин съдия - намеси се адвокатът- той е стрелял по моя довереник, но куршумът е рекуширал и ударил полицая.
- Рекуширал ли, че как е рекуширал?
- Ами, ами…вероятно в стената. Но не открили мястото на рекушета. Някои колеги тогава се майтапеха, че куршумът е рекуширал от главата на моя довереник, щото забелязали, че му се появила цицина. Ама аз не вярвам…
- Хм…даже е много вероятно - изръмджа съдията Джойнър - за такава дебела българска тиква… са необходими бронебойни патрони.
- Следват случаите на банкови обири във Вашингтон, още два случая в НюЙорк, още един в Бостън.. - продължаваше неспирно прокурорът- и пак във Филаделфия, и пак- в НюЙорк…
- Стига, стига! Достатъчно! - трясна с юмрук по бюрото съдията. - Работата е ясна - чакам решението на съдебните заседатели. Съдебните заседатели се оттеглиха на съвещание, но почти веднага се върнаха и обявиха решението: ” Виновен!” Нямаше нито един против. Роко си дремеше невъзмутимо.
- Обявявам присъдата - изрева съдията. - Подсъдими, стани!
Адвокатът, крайно обезспокоен от развитието на нещата, сбута отново Роко и последният се изправи сънен на подсъдимата скамейка. Публиката се раздвижи. Всички наостриха слух.
- Обявявам присъдата - повтори съдията вероятно специално заради подсъдимия. - От казаното до сега е видно, че подсъдимият е виновен по всички предявени му обвинения и по силата на дадените ми правомощия го осъждам: - Първо- да бъде върнат в България на постоянно местожителство, от където е дошъл…
Обвиняемият сякаш внезапно се беше разсънил и следеше всяка дума на съдията с известно безпокойство.
- Второ - да бъде въдворен в български изтрезвителен център в град Пловдив в срок за пет години. Да му се дава да пие само минерална вода “Преподобна Стойна”, а за “Великден” и “Коледа”, поради обстоятелството, че - все пак - сме хуманно общество - по сто грама гроздова ракия - производство на “Цар Киро..!”
Подсъдимият бе станал блед като платно и в погледа му се промъкна израз на покорство и страх - нещо непознато в неговата бурна биография.
-Трето: - да му наредят като общественополезен труд, да попълва молби и жалби на случайни граждани до местната общинска и държавна администрация!
Подсъдимият въртеше очи безпомощно и пухтеше като стар москвич, произведен в понеделник. С всяка дума на строгия съдия, той сякаш се смаляваше и ставаше все по-безпомощен и жалък.
- Четвърто: - да попълва данъчните декларации на граждани и малки търговски фирми към общинския и държавния бюджет, като се следи всичко да бъде направено много точно. Пето: да бъде запознат подробно със законите в Българската държава и когато открие някой от тях, неподлежащ на корекция, може да бъде амнистиран… Съдията Джойнър извади кърпичка и изтри потта от челото си. Тирадата го беше уморила и разстроила. Въпреки неумолимата му строгост, нещо от вътре го глождеше да не би да е попрекалил. После удари с гонга и заседанието приключи. От последния ред се чу писък и една жена там припадна. После стана ясно, че това е филмовата звезда Лиза Хелиърс. Роко гледаше вцепенено в една точка и не помръдваше. Публиката бе притихнала и по лицата на хората се четеше съжаление и нескрита симпатия към осъдения. Адвокатът мълчеше блед и разстроен. Дори прокурорът се надигна от мястото си и физиономията му някак виновно се бе сгърчила.
- Ваше превъзходителство - промърмори той заеквайки, сякаш в пристъп на внезапно разкаяние - ама този човек не е чак толкова голям престъпник. ....................................................................................................................................................
“Моля за извенение Здравко, ако с некомпетентна намеса съм развалил образа на неговия чудесен герой.” Р.