Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2006 22:13 - Убийство по български
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 1236 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 16.07.2018 16:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Едно зимно утро в градския съд служителите на Темида се сблъскаха с неразрешим казус. Бе извършено убийство, извършителката кака Пена от “Аджиасан маала” откровено си бе признала, но все пак нямяше точка в закона, под която да я подведат под отговорност. Историята беше невероятна, дори инспектор Топузов от отдел убийства към МВР, който първи се усъмни, че случаят е криминален и започна самостоятелно разследване, отначало никак не беше наясно как точно да подходи, за да се добере до приемливи доказателства. Отпървом хипотезата му беше малко – би могло да се каже - смехотворна. Впрочем, както разследването, така и разкритията си бяха чиста случайност и, ако не беше професионалната проницателност на инспектора, никой дори не би обърнал внимание на станалото. Съмненията се появиха, поради обстоятелството, че той добре познаваше приживе покойника, тъй като често си пиеха ракията заедно в кварталната кръчма, но една вечер господин Кочев - зам. шеф на митницата - не дойде на разпивката, както си му е редът, въпреки, че имаше спечелен бас от предния ден за литър “Троянска сливова” и това беше вече повод за сериозни размишления. Господин Кочев би забравил жена си някъде, но не и цяла бутилка “Троянска сливова” на аванта. На аванта той ядеше и пиеше като цяла парламентарна група от управляващата партия, барабар със секретарките. Още същата вечер между посетителите на заведението тръгна слух, че бил умрял. Това никак не бе в негов стил. Той нямаше намерение да умира, дори по настояване на самия свети Петър. Инспектор Топузов беше наясно по въпроса и тази непонятна /не в негов стил/ постъпка повдигаше множество въпроси: - Защо го е направил? - Как го е направил? - Сам ли го е направил и, ако не, кой му е помогнал и т.н.? Инспектор Топузов си пиеше ракията сам и си отговаряше на въпросите сам: “Не може да бъде. Тук има нещо гнило”… Реши да направи проверка още същата вечер и наистина съмненията му се потвърдиха. Първото нещо, което забеляза, когато се отби в къщата на покойния беше, че госпожа Пена - неутешимата вдовица - някак странно се бе разхубавила. Траурът и отиваше прекалено много, сякаш отдавна се бе подготвяла за този тържествен ден. Човек оставаше с впечатлението, че тя предварително си бе подготвила дори съответния тоалет. Разбира се, тя изглеждаше нажалена /има си хас пък да не е /, но това също като че ли бе оттренирано предварително. Някак много обиграно го правеше, сякаш цял живот бе погребвала съпрузи. Освен това беше симпатична, беше бездетка и, доколкото бе известно на инспектора - твърде шавлива, за да може да и се вярва. Единствено покойният и съпруг по неписан закон приживе и вярваше или се правеше, че и вярва и живееше в щастливо безгрижие. Вечна му памет! Дори в този момент на тежък траур инспектор Топузов забеляза, че очите и някак прекалено замечтано се залепват по чуждите мъже, които бяха дошли да изкажат съболезнованията си. Въпреки всичко, инспекторът не би могъл да се усъмни в нищо нередно, докато не бе видял кокалите. На излизане от къщата, след като поднесе съболезнованията си и положи букет цветя върху тялото на покойника, той надникна професионално в казана за боклук и с дълбока покруса видя там огромно количество оглозгани свински кокали. Нещо го жегна. Такова пиршество в тази повсеместна ужасяваща сиромащия? Не беше възможно. Тръгна си и се замисли. Отначало трудно проумяваше за какво става въпрос, но постепенно хипотезата се избистри. Уликите бяха съкрушителни. Още на другия ден след погребението госпожа Пена Кочева получи призовка и и инспектор Топузов я посрещна в следствения отдел. Там беше и съдия-следователят д-р Ганев с резултатите от аутопсията. Няколко минути и двамата мълчаха, после инспектор Топузов и зададе директно въпроса:
- Кажете, госпожо Кочева, защо убихте съпруга си? Отначало тя се стъписа, но бързо се окопити и отвърна свирепо:
- А вие как можете да докажете, че е така? Инспектор Топузов я гледаше студено, с фиксиращ поглед, който недвусмислено изразяваше, че всичко му е ясно.
- Всичко знаем - каза той смразяващо и като излезе за минута, се завърна с някаква огромна торба, която изтърси направо на пода. Бяха оглозгани свински кокали. - Ето веществените доказателства. Признавате ли, че вие сте му сервирали това?
Госпожа Пена зина в недоумение, после неочаквано се разрида.
- Какво да направя като изплюска всичко пордотинът му с пордотин - кършеше ръце тя - умря от пукница.
- Значи признавате, че вие сте му сервирали яденето - повтори смразяващо инспекторът.
- Ами аз , та кой друг да му слугинства. 
Следователят записа всичко на пишещата машина, тя се подписа и я пуснаха под гаранция. Съдебният процес беше, разбира се, един от най-трудните. И обвинението, и защитата, и съдиите се потяха, въпреки, че залата беше достатъчно студена, тъй като парното беше изключено, заради неплатени сметки към “Топлофикация”.
- Какво сте сложили в яденето?- зъбеше се прокурорът Лютов - едно дребно, но много зло човече. - Не може толчав мъж да се гътне току- така от нищо.
- Ами…пържолите направих с подправки - чер пипер, кимьон, бахар, индийско орехче…
- Не, не това имам предвид, а нещо друго – цианкалий, арсеник…
- Протестирам! - скочи адвокатът Пелтеков – също такъв дребен очилатко. - Експертизата доказа, че такива неща просто не е имало. Ето изследванията от лабораторията на съдебна медицина.
- Възражението се приема – удари с чук съдията. - Продължавайте!
- Какво друго имаше по пържолите?
- Крехкинка с доматен сос - отговори кака Пена. - Имаха сланинки, бяха много сочни, предварително ги начуках с дървен чук, сложих и пръжки; цялата тава омете гладникът. 
- Какво друго му дадохте?- не мирясваше прокурорът. 
- Цяла каса бира излочи с пържолите - хлипаше кака Пена. - Отначало не му давах , ама може ли да му се стои насреща заради тая пуста пукница. Викам си: ” Пукай да пукнеш дано!” И той…
- И той?…
- Взе, че пукна…
- Как стана това, разкажете подробностите!
- Как стана, как стана…Ами както си ядеше и пиеше на масата, а аз се ядосвах, че няма мярка за проклетата пукница, изведнаж взе да се смее за нещо. Смееше се с цяло гърло - червен като панджар и все повтаряше: ”А онзи малоумник Генчо нека си върши черната работа!..” След това изведнаж млъкна, изпърдя се и облещи очи. Разбутах го, ама не помръдва. Беше пукнал, Бог да го прости!
- Господин съдия, моля внимание! - подскочи прокурорът- нота бене - тя казва: ”пукнал” и това е показателно. Не е починал, не е умрял, а пукнал. Казва го със злоба. Може основателно да се твърди, че тя е предизвикала тази смърт, поради което апелирам да се отчете като предумишлено действие от страна на обвиняемата.
- Господин съдия, считам, че уважаемият колега има нужда от квалифицирана медицинска помощ - лукаво подметна адвокатът Пелтеков. - Не ми е ясно за какво апелира обвинението. Да се търси отговорност от жената, че е дала на мъжа си да яде ли? Би било твърде интересно.
- А кой е този Генчо? Преди да умре нещастникат е споменавал за някой си Генчо. Искам да зная що за персона е този…
- Протестирам!
- Протестът не се приема. Кажете кой е Генчо! - разпореди съдията.
- Ами той е този - започна госпожа Пена смутено - този, който понякога идваше, когато мъжът ми не идваше…
- Достатъчно, всичко е ясно - виеше от удоволствие прокурорът. -  Този идва, онзи не идва и т.н. Всъщност няма съмнение, че този Генчо е любовникът и подбудителят. Работата е ясна.  Бих казал - едно съвършено убийство.
- Ама, че майтап, това са халюцинации, господа! - смееше се адвокатът.
- Формулирайте обвинението си ! - разпореди съдията. Прокурорът извади един тефтер и започна един по един да излага аргументите си.
- Първо: Напоследък покойният прекалено много се е отдал на слабостите си. Той, както е известно, е обичал повечко да хапва и да пийва, а това е било възможно, тъй като не е имал проблем с финансирането и снабдяването, за разлика от останалите граждани. Работел е в митницата. Второ: Според свидетелките от кварталната общност, пак по тази причина, той е пренебрегвал съпружеските си задължения и е предпочитал кръчмата и чашката. Трето: Госпожа Кочева - обвиняемата, се е чувствала пренебрегната, поради което си е намирала и утешители. Четвърто: Последният от тези утешители е бил въпросният Генчо, който е използвал съпружеското отсъствие, за да наложи своито присъствие. Пето: У тях възникнал пъклен план. Имали са и мотиви. Решили са да премахнат ненужния съпруг, като същевременно объркат следствието, обвинението и съда, относно начина на осъществяване. Всъщност, процедурата е максимално проста и максимално ефективна. Решили са да го уморят с преяждане и препиване. И са осъществили намеренията си с педантична последователност. Само по себе си в тези гладни години, да се умира от преяждане си е жив резил. И е особенно подозрително. Налице са признанията на обвиняемата Кочева, която след като изсипала на софрата една тава със свински пържоли и една каса бира, пожелала на потърпевшия - цитирам: ” Пукай, да пукнеш дано!” Ето и веществените доказателства - цяла торба с оглозгани кокали и цяла каса празни бутилки от бира “Пилзенска”,  само последната недопита. Сам е омел всичко. Ако и това не е убийство, здраве му кажи. Господин съдия, господа съдебни заседатели, човекът не е издържал на това натоварване. Сърцето му не е издържало и се е пръснало. Констатиран е масивен имфаркт, но той е предизвикан. Налице е предумишлено деяние. Поради което настоявам извършителката да бъде наказана най-строго.
Прокурорът имаше изтерзан вид. Той избърса потта от челото си и отиде на мястото си. След него веднага адвокатът Пелтеков започна пледоярията:
- Аз не чувствам нужда изобщо да пледирам - заяви той направо. - Мотивите на колегата са си достатъчно смехотворни. Няма нито една версия, която да се приеме насериозно. Чудя се какво значи убийство от преяждане? Чудя се защо някой не вземе и мен да екзекутира по същия начин - тава с пържоли и каса бира. Господин съдия, дами и господа съдебни заседатели, готов съм да се жертвам… Не става дори за литература, а камо ли за обвинителен протокол. Жената дала на мъжа си да яде и пие, а той ял, пил, ял, пил като последен мамулювец, накрая пукнал, та умрял . Дайте сега да я съдим за убийство. Ама, че дивотия! Ще ни се смеят и свраките. Бих искал да зная само по каква точка от закона ще бъде съдена?
Адвокатът Пелтеков млъкна и си седна. Последният въпрос май не бе отправен към никого. Съдебните заседатели гледаха втренчено и мълчаха като гимназисти в час по математика. Публиката, която се състоеше от няколко изпосталели старци, също мълчеше и се свиваше в балтоните си. Мълчеше и главният съдия, но той мълчеше някак странно. Накрая удари с чукчето и вместо присъда, произнесе следната знаменателна реплика:
- Госпожо, аз също преди време овдовях. Възнамерявам, когато свърши траурът, да поискам ръката ви. Нямам и нищо против Генчо.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - hahahahahahahahahahahahahah...
15.03.2007 23:17
hahahahahahahahahahahahahahaahahahahahahahahahaah
цитирай
2. анонимен - Сега сериозно- стилът напомня Д...
15.03.2007 23:20
Сега сериозно- стилът напомня Дюренмат, но има в добавка класически балкански тип хумор.
цитирай
3. raders - ===
16.03.2007 19:46
Възможно е. Трябва да го прегледам, защото не съм чел нищо от него.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922429
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031