В ресторант “Империал” на провинциалното севернофинландско градче Йоргсен - току на полярния кръг свиреше естрадна музика въпреки, че гостите не бяха особено многобройни и танцуващи двойки почти не се мяркаха. Независимо от гръмкото си название фирмата – собственик на комплекса хотел-ресторант едва креташе, почти на ръба на фалита и в желанието си да привлече повече клиенти рекламираше ориенталска кухня, ориенталски напитки, но поради сухия режим - предимно ниско алкохолни, а също така бяха назначени на работа музиканти от източните Балкани, които със своите екзотични изпълнения се опитваха да внесат живец в летаргията на безкрайната скандинавска зима. Това се отдаваше само частично, защото конкуренцията - усетила заплахата - бързо възприе същия стил и след първоначалния “бум” в жанра, статуквото постепенно се възстанови. Разликата беше, че в градчето се появиха още музиканти от Балканите, които се открояваха със своя подчертано мургав тен, набита стойка, късокраки, черни очи, черни анадолски мустаци, говореха високо, сякаш все се караха на някакъв груб стържещ език, а освен това бяха особено предпочитани от жените поради някаква странна, може би перверзна нагласа. Много от тях дори с особен ентусиазъм се хвалеха, че след като я “любил”, избранникът на сърцето ѝ от същата порода индивидуми я набил, сякаш откривайки в този акт особена форма на мъжественост. Други бяха още по-категорични, като възторжено твърдяха, че хубостникът още от вратата и удрял два шамара за респект, после я хващал за врата, хвърлял я на леглото и набързо я разопаковал, а след като си свършвал работата, я изритвал с шутове в коридора. Но най-парадоксалното беше, че русолявите хубавици на севера много харесваха този стил на ухажване и още на следващия ден отново търсеха “кумира” си и страдаха ужасно, ако при него се бе вредила друга, за да консумира вместо нея от въпросните “ласки”. Оркестърът от ресторант Империал, който пръв се появи в градчето и “поведе хорото” имаше определено по-цивилизован вид от надошлите впоследствие ориенталци. Те явно бяха образовани музиканти - момчета от градски тип - примирили се с ролята на гурбетчии, поради лошата стопанска конюктура в страната, от където идваха. Бързо стана ясно, че идват от България. Отначало това им осигури много привърженици и почитатели, предимно от към женска страна, но скоро групата около тях намаля. Не, че свиреха лошо, не че репертоарът им беше беден, напротив - те, както споменахме, бяха елитна група с богат репертоар, които правеха добра естрада - блус, кънтри, рокендрол и др., а освен това пускаха и по малко за разнообразие от “новия жанр”фолк-музика или така наречената ”Чалга”, но шокиращото бе, че студените северняци и севернячки, като че ли най-много си падаха по чалгата. Това предопредели и по-нататъшното развитие на шоубизнеса в градчето. Придошлите набързо мургави музиканти, които също твърдяха, че са българи, скоро взеха инициативата и публиката се оттегли към тях. Когато момчетата от Империал попитаха група тинейджърки – техни доскорощни предани фенки - защо напоследък все по-рядко идват, те единодушно отговориха: - Ами ние вече ходим при “другите българи”.
- Кои други българи?
- Ами онези “истинските”, черните. Те свирят само “чалга “ и се любят много хубаво. Освен това ни научиха да танцуваме един красив танц – кьо…кьочек… На смутения опит на нашите момчета да обяснят, че етнически българи са именно те, а онези са една малцинствена група от примитивен тип, момичетата твърдо и убедено отговориха:
- Не е вярно – българи са именно те, а вие сте просто някакви европейци…
Това твърдение прозвуча шашващо. Момчетата изпаднаха в униение. Вече усилено се говореше, че договорът им с фирмата за следващия месец няма да бъде подновен и в антрактите умуваха дали да не запрашат някъде още по-насевер в някакво миньорско градче в Лапландия. Нямаха голям избор. Поради налегналата ги апатия, понякога си позволяваха в антрактите да си пийнат за кураж и по някоя чашка истинска българска гроздова ракия, вместо блудкавите скандинавски шербети. Една вечер към тях се присъедини и един от малкото им останали привърженици. Това беше мъж на средна възраст - едър, червендалест финландец с бирено коремче. Той седеше на съседната маса и си пийваше бира, но когато извадиха от туристическия сак бутилката с “Пловдивска гроздова”, ги погледна с нескрит копнеж и симпатия. Разбира се, веднага го поканиха на масата. Човекът се зарадва като дете и за най-голямо учудване, сядайки произнесе на заплетен български популярната фраза:
- До…добра вечер…
Веднага му напълниха чашата догоре.
- Приятелю, ти от къде знаеш български?- попита солокитаристът, преминавайки направо на “ти.”
- Аз бър… бъргарски зет…
- Български зет?- ахнаха всички – да ти е хаирлия булката! Ами къде е тя, защо не я водиш тук?
- О - тя булката в Бъргария - произнесе объркано човекът, отпивайки две-три едри глътки. - Аз има в Бъргария една, две, три булки и една, две, три, пет годеници…
- Браво, бе приятел, ти си истински юнак! - изтропа въодушевено джазбандистът. - Че как си се справял с толкова много жени?
- Аз не бил юнак, аз бил пиян.
- Ами как е станала тая работа?
- Аз някога имал приятели – бъргари тук в Йоргсен - подхвана бавничко финландецът - те също били музиканти като вас: Емо, Ицо, Петьо, Илко, Краси - все мои приятели от Бъргария, от Пловдив. Те обичали мене и черпили мене с ракия. Аз много обича пие ракия… Една вечер през лято, казал на мои приятели, че отива на почивка на френска ривиера за петнадесет дена. Мой бос дал мене отпуск и дал пари за почивка, защото аз бил в траур, заради моя сопруга Инге. Моя сопруга Инге отишла со свой любовник на море в Палма де Майорка и там удавила се. Тогава собственик на фирма казал мене: “ Урхо, ето на тебе пари и отивай на Ривиера да позабавляваш се “. Но аз гледам и мисля си, че пари стигнат на мене за две седмици без пие алкохол . А това много лошо… Защото там - във Франция - алкохол хубав, но скъп. Тогава мой приятел Ицо, дето свири тромпет замислил се и казал мене:
-Слушай, Урхо, защо не идеш на Бъргарска ривиера. Там има много ефтина ракия и много хубави булки.
Аз веднага съгласил се. Тогава Ицо дал мене много добри съвети: “Ще хванеш чартърен самолет направо за Бъргария - град Бургас. На летище има квартирно бюро за чуждестранни туристи. Там веднага дават тебе квартира – ако искаш до море, ако искаш до кръчма – твое желание. Но най-добре настаниш се близо до магазин за хранителни стоки. Като намериш квартира и оставиш багаж, отиваш в магазин и казваш на магазинер: "Дай на Урхо една каса грапа!" Той написал на мене точно как трябва каже по бъргарски и аз аз още пази това листче. И точно това направил. Моя квартира била близо до море и до магазин. Още този ден аз получил своя каса с грапа и отишъл на плаж. Но на плаж било много топло – слънце правело мене жега и аз легнал на сянка под чадъри. Така започнал се мой голям празник. По време, когато аз започнал пие, бил сам с моя каса, а когато после събудил се, при мене имало много приятели и приятелки, а каса нямало и ракия нямало. Те прегръщали мене, целували ме и пеели ми сладко: ”Урхо, Урхо, друже мой, сипи още, а ако няма - налей!” Каква прекрасна страна, какви чудесни хора! Ние там - на самия плаж направили истинска комуна. Аз давал пари, а те тичали и купували от магазин грапа. Кога аз заспивал, те сами вземали чанта с пари, купували и пак връщали чанта - много честни и много почтени хора. На трети или четвърти ден от този велик запой - не може спомня добре - пари в чанта нямало и мои приятели - също нямало. Аз лежал сам на пясък и боляло мене главата. А вечер през плаж минали с конска каруца едни черни бъргари с мустаци и събирали празни бутилки. Те хванали мене за ръце и за крака и хвърлили ме на каруца, къде имало много кашони, стари вестници, кабели, парцали и бутилки. Там седяло и едно черно момише със златен зъб и то смеело се, а после дало мене пие грапа. Това момише - хубава бъргарка – казвало се Айше. Двама млади черни бъргари - Асан и Реджеп – били нейни братя, а стар черен бъргарин – Мустафа - бил нейн баща. После Мустафа - много строго баща – забелязал, че Айше усмихва се мене со свой златен зъб и ударил нея шамар, а мене казал дава хиляда лева и взема Айше за булка. И казал още: “Секей маана!” Но аз още не знаел добре бъргарски и казал него - иска грапа. Само това знаел.  Тогава те почнали говорят си на висок стил и накрая Мустафа ритнал на Асан и Реджеп един шут по задник и спор приключил се. Те отишли някъде и върнали се след малко с цяла каса грапа и на етикет пишело “Пловдивска гроздова”. Аз научил чете бъргарски… Дошли и други черни бъргари и викали: ”Машалла!” Тогава аз взел пие и пак заспал. Събудил се на следващо утро в една малка къща на край града, къде имало още много, много черни бъргари и бъргарки, и малки бъргарчета, а навън думкали тъпани и пищяли кларинети. До мене на легло лежала Айше и казала мене правим годеж, а онези вън с чалгиите били годежари. После дошли нейн баща и нейна мама и казали мене дава пари, а аз казал няма пари и искал грапа. Тогава Мустафа казал: ”секей маана!”, а майка тръшнала се на земя, ритала и квичала, а Айше побягнала. След това в стая влезнали още много бъргари и бъргарки и малки бъргарчета. Те измъкнали мене от легло и грабнали чаршаф. Искали видят по чаршаф кръв - казва - трябва има кръв… Но кръв нямало и те почнали карат се и бият се, а аз взел своя бутилка с грапа и седнал на софра. Когато пак събудил се след няколко часа, видял лежи на поляна, а около мене тенекии, хартии и парцали, смърди на говна и кърлънгъч и едно мърляво куче лиже мене мутрата. После дошло едно малко черно бъргарче и носело мене бутилка грапа. Когато аз пиел своя грапа, пристигнали други черни бъргари с каруца, хванали ме за ръце и за крака и хвърлили ме на каруца. Те давали още грапа и бъргаринът Шабан казал ми, че купил мене от Мустафа за двадесет лева и кара ме в негово село. Шабан бил една година в Германия, щото една хубава бяла германка с голям задник много харесала го, но после изгонила го, като разбрала, че има още една жена в Бъргария и ние с него говорили сме си на немски. Когато аз много учудил се защо давал двадесет лева и защо води в негово село, той обяснил, че после пордава мене на финландско правителство за четиридесет лева. Направил - казва - голяма сделка. В къща на Шабан чакала негова жена Фатме с много надут корем и още една, две, три, пет балдъзи с надути кореми, а освен това – едно, две три, пет, десет черни бъргарчета - наредени от една до десет години. В цяла къща имало само едно легло и те положили мене на легло и давали ми още грапа. И пеели ми, и играели ми хубав бъргарски танц - кьочек, а балдъзите хвъргали гьобеци. А Шабан хвалел се, че направил много добра сделка с финландско правителство. Тогава дотичал негов съсед Юсуф и казал него на чист бъргарски: ”Сакън, немой да пордаваш него на финландско правителство! Аз ша дава тебе петдесет лева и прави него свой зет.” Шабан казал да дава петдесет и един лева и стиснали си ръце. Юсуф извикал свои синове и свои зетьове. Те хванали ме за ръце и за крака и понесли към къща на Юсуф. Те занесли ме в младоженска стая. Там преди това било магаре, но изкарали магаре, било куче, но изкарали куче, отвътре изхвърчали две кокошек и един петел. Но легло имало и те положили ме на легло. И дали мене бутилка грапа. После Юсуф довел една черна бъргарка и казал, че това моя булка . “Да знаеш – казва - апап, че дава на тебе булка “алтън” само за шейсет лева – може и на лизинг… Цалувай ръка!” Моя нова булка Зюмбюла била ниска, кривокрака и едно око гледа наляво, а друго – на дясно, но имала златен зъб. Освен това корем бил надут като гайда и аз мислил си да не би болна е, но те успокоили ме и казали, че моя булка Зюмбюла яла много фасул. Те хвалили я и казвали, че тя много хубав гьобек прави и много хубав “шадраван” прави. “Голям късмет извадил си, апап.” Аз мислил, мислил и чудил се какво е то на финландски “шадраван”, но тогава дошъл Шабан и обяснил ми, че няма шадраван на финландски и няма шадраван на немски, щото севернячки много плоски били и имали едър кокал. Аз лежал на легло и пиел своя грапа, а когато сутрин събудил се, булка Зюмбюла смеела се до мен со свой златен зъб, навън думкали тъпани и пищяли зурни и много черни бъргари играели кьочек. Те казали мене, че трябва черпи “блага ракия”, щото на бял чаршаф имало кръв – значи булка била девствена. Аз черпил с “блага ракия”, но когато карали мене играе кьочек, паднал и заспал. След една седмица булка Зюмбюла родила едно черно финландче и кръстили него Урхо. - Урхо Урхов Лайнянен !.. Много хубаво син… Аз много чудил се как така бъргарки толкова бързо раждат, но казали мене, че те такива – добра стока - лесно хващат и бързо раждат., “ Това не са онези туткави финландки, дето тътрят се с поддут корем цели девет месеца и гълтат илачи за задържане. Тук порода е здрава и издържлива.”  Малък Урхо Урхов Лайнянен бил черен, дребен и кривоглед. Дошла една дърта баба - врачка - погледнала го и писнала: ”Вай каков е убавец! Също на баща си Урхо се е метнал.” А мой тъст Юсуф казвал: “Трябва обадим се на финландски президент, да честитим него и да дава бакшиш за свой нов поданик - Урхо.” Идея харесала мене, аз взел бутилка грапа и лист хартия и седнал пише писмо на финландси президент. При мене дошли всички мои нови роднини - барем сто или двеста души – и всички казвали какво трябва пише. И всички искали бакшиш да стават финландски поданици и да правят Финландия много богата и много хубава страна. Писмо станало чудесно и явно президент бил очарован. Само че скоро след това дошла полиция и откарали ме във финландско посолство. Всички мои роднини протестирали и плачели. Юсуф искал бакшиш и казвал съди държава в Страсбург, защото това етнически проблем, защото права нарушени… Булка Зюмбюла тичала след полицейски автомобил с малък Урхо Урхов на ръце и искала идва с мене, а малък Урхо ревял с пълно гърло и серял, но полиция била много строга и не разрешавала. Това било голямо нещастие, но аз компенсирал. В чанта скрил една бутилка грапа и докато карали ме към посолство, плачел и пиел. Сам финландски посланик излезнал посрещне мене пред посолство, но когато ръкували сме се, мои крака омекнали и аз паднал. Настанала суматоха и понеже не знаели какво трябва правят, повикали “бърза помощ”. Там една млада и хубава лекарка констатирала, че аз пиян “кьор-кютук”. Аз много харесвал тази хубава бъргарска дума -“кьор-кютук” и обяснил на лекарка, че напил се от мъка, защото държавни чиновници откъснали ме от мои приятели и близки. Моя лекарка много смяла се и започнала разпитва мене какво случило се. Аз разказал и за моя сватба в хубаво бъргарско село Мамульово, за булка Зюмбюла, коя много обича мене, за мой син Урхо Урхов, който родил се една седмица след сватба. Млада докторка, коя казва се Мая Иванова посиняла от смях и задавила се, а после изведнаж замислила се и погледнала ме много внимателно и много сериозно и казала ми: “ Слушай Урхо, ти обичаш пиеш, но имаш добро сърце – защо не ожениш се за мене и заведеш ме във Финландия?” Наистина не мога разбера, защо всички бъргари - и бели и черни - искат идват във Финландия. Та Бъргария - прекрасна страна и има много, много грапа… “ Не мога - казвам - мила докторке, аз много харесва те, но не мога.” “А защо не можеш, да не би влюбил си се в Зюмбюла?”- казвала тя и натъжила се . “Не, не това, но във Финландия няма грапа. Аз жени се за тебе, но остане в Бъргария, а ти може отидеш там – няма проблем… Тук - в Бъргария харесва ми - и грапа има, и бъргари не дават си зор за работа. А във Финландия - много, много работа…” Тя съгласила се и решила правим – как казва се - годеж… Това хубава бъргарска традиция. Годеж бил след една седмица в ресторант “Европа”, финландско посолство финансирало мене и лично посланик поканили присъства на церемония. Годеж състоял се, но аз не успял пристигне навреме, защото отбил се за малко в квартална кръчма и пил грапа, и черпил мои нови приятели по случай годеж. А после заспал на маса и годеж приключил без мене. Когато пристигнал в ресторант, моя годеница Мая казала мене върви си и плакала, а после качила се в кола на секретар на посолство, който утешавал нея. И всички заминали, а аз останал продължи годеж сам. Тогава дошла една кръшна мома с минижуп и начервени джуки и отвела мене в хотел. Там аз още пил и заспал. Кога станал пикае, мома нямало и пари нямало. Сутрин дошли полицаи и довели мома при мене и върнали половина пари, друга половина няма я. Тя ревяла, ритала и казвала, че моя годеница и, че аз дал нея пари доброволно, защото ние с нея бъдем женим се. Те записали данни от паспорт в тефтер и пуснали я, а тя целувала мене с червени джуки. След това извикала такси и отвела ме в едно малко град – се казва Трън, но там нямало тръни, а имало шопи. Неин баща, нейна мама, нейни братя, нейни съседи – всички шопи, дето ручат люти чушки и пият една такава смрадлива ракия, коя казва се “шльоковица”.  Моя нова годеница - аз забравил име как било - представила ме на семейство и казала, че обичаме се и бъдем правим годеж. Тогава сите шопи ревнали с цяло гърло : ”Бре, бре, бреее!..” и стреляли с пушки и пищови в таван. Дошли още шопи от съседни къщи. Те носили бутилки и дамаджани с ракия и викали с цяло гърло. После влезнали в курник и откъснали глава на мисир а на петел сложили на шия гердан от люти чушки. Веднага дотичали и едни черни бъргари с чалгии и надули чалгиите с всичка сила, а едни други с бели гащи викали ”ихо, ихо”, подскачали и играели един ориенталски танц, дето казва се хоро. Но грапа нямало и аз пиел шльоковица с шопска салата и оригал се на кърлънгъч. А баща на моя нова годеница, кой казва се Вуте, заклал един овен и закачил го на ченгел на круша сред двор. Започнало се голямо ядене и пиене. Бъргари казват на това “мохабет”. И аз научил се прави мохабет по бъргарски. Това много, много харесало мене. Но в разгар мохабета, пристигнала една черна лимузина “Мерцедес” с трима мъже, дето има дебел врат и моя годеница качила се и заминала.  Тя казала, че върне се скоро, но не върнала се. Аз напил се със шльоковица и заспал. А годеж продължил до друга сутрин, и до трета сутрин. На трета сутрин годежари заминали си и шопи измъкнали ме спи в коридор. На четвърта сутрин шопи измъкнали ме спи на двор под круша, а на пета - на улица. Тогава дошла полиция и откарала ме във финландско посолство. Но сега посланик не посрещнал ме тържествено и не ръкувал се с мен, а веднага разпоредил откарат ме на летище – директно на самолет за Хамбург и Хелзинки. По време на пътуване в самолет, аз още веднъж успял ожени се. Сватба била импровизирана за забавление на пасажери, тъй като някой казал, че това мое хоби и всички викнали: ”Искаме сватба!” Този път моя булка била млада стюардеса – бъргарка, венчал ни главен пилот, като първи в иерархия, а наш кум бил щурман самолета. Свирили група бъргарски музиканти, кои отивали на гурбет в Скандинавия. Впоследствие кум извадил от свои неприкосновени запаси много хубава грапа и аз напил се юнашки и паднал под маса. А на брачно ложе заместил ме главен пилот, който осамотил се с булка в един сектор на багажно отделение. На аерогара в Хамбург прехвърлили ме директно на един самолет за Хелзинки. Така приключил се мой голям празник…